Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 135

Без да иска, той разхлаби хватката си и пръстите му нежно се плъзнаха по рамото й. Ароматът на парфюма й го удари право в носа, а близостта на топлото тяло замая главата му. Споменът за голата й кожа го завладя с изненадваща сила и той усети надигащото се желание. Ала в усмивката му нямаше топлина, нямаше радост. Ама че вещица, повтаряше си вбесено той, как успя да ме възбуди посред една толкова сериозна караница!

И колебанието, и усмивката му бяха болезнени удари за самолюбието на Мелиса. Беше се молила мъжът й да й откаже с гръм и трясък правото да търси забавления извън собствената си спалня, ала когато минаха няколко минути и той продължаваше да мълчи, усети, че нещо умира в нея. Той сигурно размишлява дали наистина да ми разреши общуването с други мъже! — каза си стъписано тя. Не можеше да повярва, че мъжът й няма морал, но когато мълчанието се проточи и той продължи да я гледа безмълвно, обяснението за поведението му стана повече от очевидно. В този момент Мелиса го мразеше и едва се удържа да не го зашлеви през лицето и да му изкрещи, че няма никакво намерение да играе ролята на проститутка — макар че си е взела за мъж закоравял женкар!

Гневът й стигна върха си, когато доби впечатлението, че мъжът й сериозно обмисля да превърне брака им във фарс. В този миг усети, че докосването му се е променило.

Срещна очите му и прочете в тях изгарящо желание… Господи, той искаше да я прелъсти! Отвратена, тя се изтръгна от прегръдката му и изсъска като змия:

— Май Дебора не е успяла да те задоволи! Трябва ли да ме гледаш като някой разгонен стар котарак!

Доминик се вкамени. Топлият блясък в сивите очи угасна.

— Прощавай! — изръмжа ядно той. — Забравих, че се отвращаваш от близостта ми. Колко жалко, че онази вечер в Уайтхорн беше лишена от всякакви морални скрупули…

Мелиса едва се удържа да не избухне в плач.

— Е, поне не изневерих на съпруга си след по-малко от двадесет и четири часа брак.

Думите й се забиха като остри ножове в гърдите му. Като видя надвисналите по ресниците й сълзи, гневът му изчезна. Думи за защита напираха на устните му, той пристъпи крачка напред и понечи да улови ръката й, но разтърсената до дън душа Мелиса го отблъсна с цялата сила, на която беше способна. Тя изтри нетърпеливо очи и проговори с приглушен, но режещ глас:

— Не ме докосвай — никога вече — не и когато току-що идваш от друга!

Доминик я наблюдаваше внимателно. Макар че не му беше до смях, ъгълчетата на устните му се изкривиха развеселено.

— Току-що ли? Скъпа моя, мога да те уверя, че тъкмо идвам от ръцете на камериера си. Ако искаш да го поразпиташ, нямам нищо против.

Мелиса зяпна от учудване. Не можеше да разбере, че мъжът й се шегува с толкова важни неща. Това потвърждаваше най-лошите й опасения — Доминик не изпитваше нищо към нея! Все пак тя се овладя бързо и отговори с леко треперещ глас:

— Много се радвам, че намираш положението толкова забавно! Надявам се, че ще запазиш доброто си настроение и когато аз прекарам нощта в обятията на някой… любовник!

Гневът я правеше още по-привлекателна. Доминик не устоя на златните искри в очите й и протегна ръка да помилва издайническата червенина, заляла бузите й. Ала мисълта, че жена му наистина би могла да си вземе любовник, го накара да се вцепени насред движението. Без да мисли какво говори, той изрева: