Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 133

С искрящи очи тя се запъти към гардероба, в който висяха подарените й от Доминик рокли и се зае да избира тоалет, едва удържайки треперенето на ръцете си. Прогони решително съзнанието, че сама си е виновна за трудностите си, и започна да се облича. Отдели невероятно много време за себе си, дори повика Ана да я среше и гримира. Трябваше да бъде сигурна, че е подчертала всичките си предимства, преди да се изправи пред очите на неверния си съпруг. Все още не знаеше как ще му изясни намеренията си. Макар, че продължаваше да държи на плана си, съмненията й в разумността на избрания път непрекъснато се засилваха. Когато Доминик най-сетне слезе в малкия салон, тя се люшкаше между желанието да го наругае, както заслужаваше, и също така силното желание да се помири с него. Вече беше обмислила всички възможни последици от плана си да го накара да ревнува и се страхуваше от намерението си.

За съжаление Доминик не се беше отказал от намерението си да играе ролята на неверен и неблагоразумен съпруг и още с влизането си заговори подигравателно:

— Ах, ето къде си била, скъпа моя. Трябва да се извиня, че те оставих толкова дълго сама, но за съжаление някои… случки през изминалата нощ ме умориха до смърт. — При това не можеше да откъсне очи от твърдите млади гърди, които възбудено се вдигаха и спускаха под тънкия корсаж на роклята. За съжаление изразът на тъга в красивите й очи убягна от вниманието му.

С това поведение той сам подпечатваше съдбата си. Мелиса му обърна гръб, за да не покаже болката и ревността си, и отговори невъзмутимо:

— О, това няма значение. Аз съм свикнала сама да си намирам забавления и бракът няма да промени начина ми на живот.

Доминик не очакваше такава реакция и желанието му да отиде при нея и да впие устни в прекрасната й уста стана почти неудържимо. Това беше най-добрият начин да й покаже, че никога повече не бива да го посреща с безразличие. Все пак успя да се удържи, защото се страхуваше, че след целувката може да я удуши. Тази проклета жена бе внесла такава буря в добре подредения му досегашен живот! Той я огледа сърдито, изпълнен с желанието да открие някакви недостатъци, които да му докажат, че няма защо да я желае толкова силно. На всичкото отгоре се беше омъжила за него само заради парите му!

Ала тази вечер Мелиса изглеждаше по-привлекателна от всякога. Лилавата копринена рокля с висока талия, пристегната с черни сатенени панделки, създаваше идеален контраст с тъмнорусата коса, придаваше на кожата й перлен блясък и подчертаваше възбуждащо черните мигли и златнокафявите очи. Грижливо сресаната коса беше хваната на тила с гребен от костенуркова черупка. Доминик не можеше да откъсне поглед от красивата рокля, макар че под нея виждаше тялото, което толкова желаеше. Погледът му се плъзна с възхищение по кехлибарения гръб, разкрит доста щедро от дълбокото деколте. Широката пола скриваше бедрата и дългите стройни крака, но споменът му за тези прелести беше по-жив от всякога и заплашваше да взриви душевния му мир.

В салона се възцари напрегната тишина. Доминик се овладя пръв и заговори провлечено, стремейки се да постави на изпитание безразличието й: