Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 131

След раздялата с Мелиса той препусна като луд, накъдето му видят очите, избягвайки всяка човешка близост. В това си състояние не можеше да дава обяснения за усамотението си. И тъй като се бе заклел на свадливата си съпруга, че вечерта няма да се прибере в къщи, трябваше да удържи на думата си — затова прекара нощта в купата сено, без нито за миг да затвори очи. Накрая престана да се опитва да заспи, а просто остана да лежи неподвижно, устремил поглед в обсипания със звезди небесен свод.

Все още не можеше да проумее какво се е объркало и къде е сгрешил самият той. Ожени се, което само по себе си беше достатъчно лошо, на всичкото отгоре беше обвързан за цял живот с една вещица, която го вбесяваше и едновременно с това го възбуждаше като никоя друга жена досега. Дори да беше помислял понякога за брак, и в най-смелите си мечти не си беше представял, че ще прекара втората нощ след сватбата на купа сено в плевнята.

При това не можеше да се сърди на Мелиса, че е реагирала така гневно на сцената с Дебора. Трябваше да бъде достатъчно почтен и да признае, че тя се бе държала много по-достойно, отколкото би се държал той, ако я беше заварил в подобно положение с някой мъж. Ала фактът, че тя се справи без усилия с неловката ситуация, го настройваше още повече срещу нея — в момента не можеше да се утеши дори с приятното подозрение, че жена му го ревнува. Ако тя изпитваше поне малко любов към него, защо беше реагирала толкова хладно? Ако той я беше заварил в компрометиращо положение, веднага щеше да извика съперника си на дуел. Но първо щеше да отведе жена си в къщи и да я люби толкова пламенно, че никога повече да не помисли да тръгне с друг мъж!

Макар че фактите говореха сами за себе си, той не можеше да повярва, че Мелиса се е омъжила за него единствено заради парите. Гордостта и инстинктът не го допускаха. Разбира се, беше възможно да е била тласкана от чисто физическо желание, но не му се искаше да повярва и в това. Не можеше само чувствеността да я е довела в обятията му — толкова топла и примамлива. Не, онова, което ги свързваше, беше повече от плътско желание, макар да не можеше да го определи и в момента да го приписваше единствено на своенравието на жена си. Когато се зазори, мислите му не бяха по-подредени или по-ясни отколкото предишната вечер. Простена измъчено, изправи се и прокара пръсти през косата си. Не можеше да отлага повече завръщането си. Развърза стягащата го вратовръзка и си каза, че брадясалото му лице и посипаният със сламки жакет ще накарат Мелиса да помисли, че мъжът й е прекарал нощта в някоя долнопробна кръчма. Е, така поне няма да реши, че съм потърсил забрава в прегръдките на някоя проститутка, утеши се той.

Вероятно прислугата се изненада от ранното завръщане и не особено приличния външен вид на младия съпруг, но с нищо не го показа. Нито новият портиер, нито английският камериер Бартоломю, който познаваше Доминик от години, си позволиха дори най-дребна забележка.

Бартоломю, чието продълговато, бледо лице никога не изразяваше вълнение, попита с подозрителна кротост: