Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 102

В сърцето й пламна луд гняв. Как можеше да мисли по този начин за Доминик Слейд! Виновно е проклетото му очарование, каза си ядно тя. Виновни са проклетите му сиви очи. Виновна е и подигравателно опъната уста, и… Тя заскърца със зъби и се опита отново да си припомни злобните думи на Лейтимър. Твърдението, че Доминик е пуснал в ход чара си пред сестра му Дебора, макар че е сгоден за друга, се заби като нож в сърцето й. Тя изстена и седна в леглото си.

Нямаше никакъв смисъл да си въобразява небивалици. Въпреки всички ужасни неща, които се говореха за него, тя се беше поддала на очарованието на Доминик Слейд и всяко негово докосване я караше да трепери като лист от нахлулото желание. Трябваше да бъде нащрек, трябваше непрестанно да си повтаря, че той не е такъв, за какъвто се представя. Не, тя нямаше да се остави да я превърнат в робиня като бедната Дебора! О, не, тя щеше да докаже на мистър Слейд, че не всички жени се поддават на проклетия му чар като глупавата лейди Боудън!

Тези противоречиви чувства я държаха будна до ранните утринни часове и не изчезнаха дори с началото на сватбения ден. Без да се противи, тя позволи на Франсиз и Сали да я облекат в прекрасната муселинена рокля, обшита със сребро и да забодат в косата й ухаещи портокалови цветчета. Нямаше как да не се поддаде на всеобщото вълнение и въпреки всичките й усилия да остане спокойна, когато пристъпи към олтара, водена от Закари, бузите й бяха заруменели и очите й светеха. Младият мъж положи ръката на сестра си в тази на Доминик и венчавката се извърши под голямата мимоза пред къщата от местния свещеник.

Облечен в строг официален костюм, Доминик изглеждаше зашеметяващо. Мелиса се взираше запленена в лицето му. Бързо променящите се настроения се отразяваха върху мъжествените му черти и караха сърцето й да бие като лудо. Той ту се усмихваше, ту се мръщеше, но винаги беше замайващо красив. Черната коса беше грижливо вчесана, но един непокорен кичур все падаше по челото му и будеше в сърцето на Мелиса неистово желание да го приглади назад. Господи, нима можеше да устои на такъв мъж! Та дори само видът му беше достатъчен да разклати твърдата й решителност!

Церемонията беше кратка, а целувката, която си размениха пред събраните гости, беше целомъдрена и не издаваше нищо от горещата страст, която бушуваше в тялото на Доминик. Нищо не можеше да се сравни с вълнението, което изпита при докосването на устните им. Макар че пулсът му туптеше като безумен, той успя да се усмихне, взе ръката й и я поведе към ликуващите, поздравяващи ги един през друг гости. Скоро двамата бяха наобиколени от празнично пременената тълпа и от всички страни се посипаха пожелания за щастие.

Докато траеше празненството, Доминик напразно се опитваше да обуздае бурното си нетърпение. Трябваше да остане насаме с жена си, иначе щеше да полудее! Не искаше да я дели с никого, особено с десетките млади, красиви мъже, които се тълпяха около прекрасната булка.

Забравила нощните си клетви, Мелиса се остави на сладката омая, обзела я от близостта на Доминик. Той я възбуждаше, без да помръдва дори малкото си пръстче! Достатъчно беше да се усмихне на някоя от обградилите го красавици или да сведе доверително глава към някоя руса главица, и Мелиса беше готова да се закълне, че в същия миг сърцето й се е пръснало на парченца. Ала когато срещнеше устремения към нея поглед на двете сиви очи, тялото й започваше да тръпне от желание. Кога най-сетне щяха да свършат тези безкрайни наздравици? Крайно време беше двамата да останат сами…