Читать «Измяната» онлайн - страница 66

Горат ги забеляза пръв и ги посочи на Джеймс.

— Въобще нямаше да ги видя, ако не ми беше казал — отвърна младият скуайър.

— Четирима са. Изглежда, в плевнята има нещо, което е събудило интереса им — обясни моределът.

— Щом цицината ме сърби — оплака се Джеймс, — значи е надушила неприятности. Дали не открихме истинските Нощни ястреби?

— Ами ако е така? — попита Оуин.

Джеймс измъкна сабята си и заяви:

— Ако е така, да ги убием, преди да са ни видели — стига да имаме късмет.

И отби от пътя и подкара коня в тръс през поляната. Прекосиха занемарената нива, обрасла с висока до кръста трева. В началото тревата ги скриваше, а и странните фигури продължаваха да наблюдават плевнята, което позволи на Джеймс и спътниците му да ги наближат, оставайки незабелязани.

Първият убиец, който ги видя, извика и двамата до него се обърнаха. В същия миг Джеймс пришпори коня си в атака. Една от черните фигури размаха сабя и се приготви да го промуши, докато втората отскочи чевръсто от пътя на коня. На ъгъла на плевнята трета фигура измъкна стрела от колчана и я постави на тетивата. Внезапно отнякъде изникна ослепителна топка от енергия — профуча недалеч от стрелеца с лък и удари стената на плевнята, което бе достатъчно ако не за друго, поне да му отвлече вниманието и да го накара да отстъпи назад.

В този момент Горат се изравни с втория убиец и скочи право върху него, докато Джеймс се биеше с първия. Оуин изруга: даваше си сметка, че макар да бе успял да разбули загадката на заклинанието, което бе използвал срещу него Наго, и дори да го повтори, все още не е в състояние да го контролира достатъчно добре. Той вдигна жезъла като тояга и препусна срещу мъжа с лъка, за да го повали, преди да е пуснал стрелата.

Горат прекърши гръкляна на противника си с плоското на сабята и се огледа. Джеймс все още не можеше да се справи със своя противник, а Оуин подскачаше около стрелеца с лък и безуспешно се опитваше да го удари — във всеки случай го занимаваше достатъчно, за да не му позволи да стреля. Накрая разяреният му противник хвърли лъка и се опита да си извади сабята.

Джеймс забеля колебанието на Горат и му извика:

— Намери четвъртия!

Горат мигновено се втурна към ъгъла на плевнята, заобиколи я и се озова пред широко разтворената порта. Вътре цареше мрак, който би се сторил непроницаем за човешкото око, но за тъмнокожия елф бе просто игра на светлосенки. Той забеляза някакво движение по гредите под покрива, притаи се и зачака.

Миг по-късно някой претича отново по гредата, от която се посипа слама, и в същия миг една тъмна, скрита до стената фигура пусна нагоре стрела, ориентирайки се по шума. Горат се метна през вратата и преди Нощният ястреб да успее да опъне тетивата, се стовари върху него.

Борбата продължи само няколко секунди.

Отвън Джими също приключи с противника си и загледа как се справя Оуин.

Когато боят най-сетне свърши, Джеймс и Оуин влязоха в плевнята.

— Какво става тук? — попита Джеймс.

— Има някой горе — обясни Горат.