Читать «Измяната» онлайн - страница 67

— Слизай! — извика Джеймс. — Нищо лошо няма да ти сторим.

Между гредите се показа непознат мъж и внимателно се спусна на пода. Разкърши схванатите си рамене и огледа тримата.

— Благодаря — бе първата му дума.

Приближи се до тях и когато спря на няколко крачки, Оуин възкликна:

— Богове!

Джеймс не можеше да откъсне поглед от мъжа, който изглеждаше като негов близнак.

— Ти трябва да си Лизли — рече той.

— И какво ви кара да смятате така? — попита непознатият.

— Това, че хората непрестанно ме бъркат с теб отвърна Джеймс и застана така, че светлината от вратата да пада върху лицето му. — Веднъж някакви типове в Танерус едва не ме убиха, защото ме взеха за друг.

Мъжът се разсмя.

— Хиляди извинения. Чакаха ме да се върна със стока, която ме пратиха да купя. За съжаление на обратния път бях задържан въпреки волята си и това сигурно ги е поизнервило. — Той спря за миг, после продължи: — Вярно е, че си приличаме достатъчно, за да ни бъркат. Аз съм Лизли Шайбата.

— А аз съм Джеймс, от Крондор. Тези са мои приятели — Оуин и Горат. Тръгнали сме за Ромней, но в Малаково средище една жена ме помисли за теб.

— Старата Патрума — каза Лизли. — Побъркана е — превъртя, откак убиха мъжа й. Хората в града й дават по нещо за ядене и я пускат да спи в оборите. Не зная защо, но разправя наляво и надясно, че ми е роднина. — Той поклати глава.

— Нещо против да ни кажеш защо Нощните ястреби се опитваха да ти видят сметката?

— Нощни ястреби? — учуди се Шайбата и сви рамене. — Убийци? Нямам представа. Дали пък не са ме взели за теб?

Горат погледна Джеймс, но не каза нищо. Само Оуин подхвърли едно колебливо:

— Може би…

— Не — спря ги Джеймс. — Аз пък мисля, че някой е държал тъкмо на теб да ти види сметката. Хайде да тръгваме за града — докато стигнем, току-виж си се сетил кой може да е.

Мъжът ги изгледа, сякаш претегляше възможността да им се опъне, но очевидно се отказа и кимна покорно.

— Да тръгваме. Ожаднях нещо, а в „Крайпътния хан“ винаги поднасят пресен ейл.

— Претършувайте телата — нареди Джеймс и Горат и Оуин тръгнаха да изпълнят поръчението му. — Ти от нищо ли не се нуждаеш? — попита той Лизли.

— Ами не. Имам си сабя, а торбата изгубих нейде из гората, докато тези четиримата ме гонеха. Всъщност мога да взема една от някой от тях.

— Твоя работа. — Джеймс сви рамене.

Оуин се върна при тях и каза:

— Нямат никакъв багаж, Джеймс. Нито документи, нито пари, нищичко. Само оръжията и черните дрехи.

— И тези неща — добави Горат, който тъкмо се бе появил. И вдигна един медальон с изрисуван върху него ястреб.

Джеймс го взе, разгледа го, хвърли го на земята и каза:

— Тези са истински Нощни ястреби. Не като онези самозванци от Крондор.

— Самозванци? — повтори Шайбата.

— Това е дълга история.

— Хубаво — кимна Шайбата. — Тъкмо ще пием по два ейла. Да вървим. — Той тръгна към мъждукащите светлини на градчето, а останалите се метнаха на конете и го последваха.

Оуин се изравни с Джими и му каза:

— Изглежда доста безгрижен за човек, който преди малко можеше да си изгуби главата.

— Прав си — съгласи се Джеймс.