Читать «Измяната» онлайн - страница 68

Глава 7

Убийци

Беше претъпкано.

„Крайпътният хан“ — както подсказваше името му — бе построен в края на града и недалеч от главната улица. Явно се радваше на голяма популярност, защото вътре гъмжеше от работници, въоръжени до зъби главорези и съмнителни типове с очевидно криминално минало.

Джеймс и спътниците му оставиха конете на момчето, което работеше в конюшнята, и махнаха на ханджията, който веднага дотича при масата им. Джеймс поръча за всички ейл и храна, а през това време ханджията хвърляше любопитни погледи на него и Лизли.

Когато си тръгна, Лизли рече:

— Е, май ти дължа една история.

— И каза, че ще е дълга — припомни му Горат.

— Ще я чуете, но преди това имам един въпрос. Какво ви накара да ми се притечете на помощ? — Той погледна Джеймс и побърза да добави: — Ако е било случайност, значи съдбата има странно чувство за хумор.

— Наистина беше случайност — каза Джеймс. — Макар че преди това научихме името ти в Малаково средище, където някои ме взеха за теб. Но виж, що се отнася до спасяването ти, това действително си беше чиста случайност.

— Затова пък познахте онези, които се опитваха да ме убият — отбеляза Лизли. — Гледам, че сте доста добре информирани за средна ръка наемни войници. — Той кимна към Горат. — Напоследък такива като него все по-често взеха да се мяркат наоколо, макар че рядко се показват в компанията на хора. Което ме кара да смятам, че трябва да науча нещо повече за вас, преди да ви разкрия моята история.

Джеймс се засмя, Лизли му отвърна с усмивка и Горат и Оуин бяха поразени от приликата помежду им.

— Ако не сте братя — възкликна Оуин, — това ще е странна прищявка на боговете.

— Така ще да е — съгласи се Лизли.

— Ето какво ще ти кажа — подхвана Джеймс. — Работя за едни хора, които поне засега не се интересуват дали си жив, или мъртъв, Лизли. По-добре обаче да не им даваш причина да поискат смъртта ти. Освен това същите тези хора са в неприятелски отношения с твоите потенциални убийци.

— Врагът на моя враг е мой приятел — изрецитира Лизли едно старо правило.

— Та на въпроса — продължи Джеймс. — За момента имам причини да вярвам, че ще е по-добре двамата с теб да си помагаме, отколкото да си пречим.

Лизли потъна в замислено мълчание. Междувременно пристигна храната и всички се заеха с нея. След като отпи от ейла, Лизли заговори отново:

— Ще ти кажа онова, което знам, но ще си позволя известна дискретност. Аз съм представител на определени среди от Крондор, които имат сериозни търговски интереси. Става въпрос за търговия не само в Крондор, но и в Кеш, както и през Горчиво море до Натал. Напоследък се появи нов съперник, който се опитва да прекъсне установените връзки и да създаде своя търговска империя.

— Нещо против да ни кажеш кои са хората, за които работиш — попита Джеймс, — както и името на този нов съперник?

Лизли продължаваше да се усмихва, но очите му останаха сериозни.

— Не на първото, а вторият е личност, загърната в тайнственост. Някои го наричат Гадника.

Джеймс се наведе напред и заговори съвсем тихо, така че да го чуват само седящите на масата.