Читать «Измяната» онлайн - страница 24

— Да не намеквате, че търгувам с крадена стока? — попита старецът и гласът му се извиси гневно.

Локлир вдигна ръце.

— Нищо не намеквам, просто търся един определен камък.

— Какъв?

— Рубин, необичаен по размер и вид. Искам да го върна на пълноправния му притежател, без да се задават излишни въпроси. Ако случайно ти попадне, ще ти бъдем особено задължени, че си ни помогнал да го открием. Но ако пропуснеш да го направиш, нищо чудно да те навести кралският магистрат на Тир-Сог в компанията на няколко стражи от гарнизона.

На лицето на стареца се изписа пресметливо изражение. Плешивата му глава лъщеше на светлината на единствения окачен на стената фенер.

— Нямам какво да крия — каза той с престорено безразличие. — Но бих могъл да ви помогна.

— Какво знаеш? — попита Локлир.

— Напоследък търговията се пооживи, но в насока и по начин, какъвто не съм виждал през целия си живот. Чрез агенти и куриери започнах да получавам солидни суми от заинтересовани лица, които дори не познавам. Крайно необичайно, затова пък доходоносно. През ръцете ми взеха да минават камъни с високо качество, много от тях изключително редки, дори забележителни.

— Цурански камъни? — попита Локлир.

— Точно така. — Старецът кимна. — Много приличат на нашите рубини, сапфири и изумруди, но с леки разлики, които може да забележи само истински специалист. Както и други камъни, каквито не се срещат из нашия свят.

— И чий представител си? — попита Локлир.

— На някого, когото не познавам. — Старецът сви рамене. — От време на време идват тъмни елфи, подобни на вашето приятелче, и ми оставят камъните. По-късно се появява някакъв човек от юга и ми носи злато. Прибирам си комисионата и чакам елфите да дойдат за златото.

Горат се обърна към Локлир и каза:

— Делекан. Той използва златото, за да въоръжи хората си.

Локлир му даде знак да мълчи.

— По-късно ще говорим. — И отново се обърна към стареца. — Кой купува камъните?

— Не зная, но човекът, който ги прибира, се казва Айзък. Май живее в Ястребово гнездо.

— Виждал ли си го този Айзък? — попита Локлир.

— Много пъти. Той е млад мъж, горе-долу с твоя ръст. Светлокестеняви коси, които носи пуснати до раменете.

— Говори ли като човек от Изтока?

— Да, но нямаше да се сетя, ако не беше попитал. Понякога изяжда окончанията на думите.

— Благодаря ти — рече Локлир. — Ще спомена за помощта ти веднага щом започне официалното разследване.

— Винаги съм готов да помагам на властите. Търговията ми е напълно законна.

— Чудесно — рече Локлир и посочи кесията на Горат. — Ще му продадеш ли камъка?

Горат извади снежния сапфир, който бе прибрал от убития моредел, и го постави пред Алескук.

Търговецът го взе и го разгледа.

— Ах, наистина чудесен екземпляр. Имам готов купувач за него на юг. Ще ви дам един златен соверен.

— Пет — отряза Локлир.

— Тези камъни не са толкоз редки — отбеляза Алескук и го хвърли обратно на Горат, който понечи да го прибере. — Но, от друга страна… два соверена.

— Четири — каза Локлир.

— Три и това е последната ми дума.

Прибраха златото — достатъчно да си осигурят прехраната по пътя — и излязоха. Локлир се обърна към спътниците си.