Читать «Измяната» онлайн - страница 11

— Някой много държи да ти види сметката, а? — прекъсна Локлир момчето, втренчил поглед в Горат.

— Делекан — отвърна Горат. — Напоследък привличаше около себе си всички, които притежават подобни таланти. Знам какви са целите му, но не и същината на плана му. Боя се, че шансовете ни значително намаляват, щом срещу нас се използват и заклинания.

— Напълно те разбирам — съгласи се Локлир. — Имал съм вземане-даване с хора, владеещи заклинания не по вкуса ми. Той погледна Оуин и добави: — Номерът със заслепяването си го биваше, момко.

— Помислих си, че може да ви е от полза — отвърна смутено Оуин. — Знам няколко подобни номера, но нищо, с което да надвия и най-слабия враг. Все пак ще гледам да съм ви от полза, когато мога.

— Не се съмнявам — отвърна засмяно Локлир. — Да тръгваме за Ламут.

Ламут запречваше южния път, и то по такъв начин, че всеки тръгнал от Ябон за Илит трябваше да мине през портите му или да рискува със стръмните и опасни склонове от двете му страни.

Градът се беше разраснал бързо и във всички посоки, оставяйки във вътрешността старите и безполезни крепостни стени, а някои от къщите бяха толкова високи, че биха позволили на потенциалните нападатели да се покатерят на покривите им и оттам да прехвърлят стените.

Наближаваше залез-слънце и тримата пътници бяха уморени и изгладнели.

— Утре ще се представим на граф Касуми.

— Защо не сега? — попита Оуин. — Добре ще ми дойде топла храна и чисто легло.

— Защото гарнизонът е там горе — отвърна Локлир и посочи крепостта на един далечен хълм. — Което означава още два часа път, докато до първата евтина странноприемница има само пет минути. — Той кимна към портата.

— Твоите сънародници няма ли да се възпротивят при появата ми? — попита Горат.

— Ще го направят само ако заподозрат истинската ти принадлежност. Но сметнат ли те за елф от Елвандар, няма да ти обърнат кой знае какво внимание. Хайде, тръгвай. Имаме достатъчно злато, благодарение на пиратите, да прекараме времето до сутринта в относителен комфорт. Утре ще се представим на графа и ще поискаме да ни осигури безпрепятствено придвижване до Крондор.

Влязоха в града под бдителните погледи на часовоите. Сред видимо скучаещите войници се открояваше един, който бе по-нисък, но се държеше много по-наперено от всички. Локлир се усмихна и кимна на стражите, но не спря да говори с тях. На кратко разстояние след портите имаше странноприемница с окачено пред вратата боядисано в яркосиньо колело от каруца.

— Ето там — посочи Локлир.

Вътре имаше доста посетители, но помещението не беше препълнено. Тримата заеха една маса до стената в дъното. Веднага щом седнаха, към тях се приближи млада напета ханджийка, попита ги какво ще желаят и отиде да изпълни поръчката. Локлир забеляза, че някакъв тип от другия край на помещението ги гледа.

Изминаха няколко секунди, преди да си даде сметка, че мъжът отсреща е джудже. То стана и тръгна към тях. Лицето му бе разсечено от дълъг белег, който минаваше през лявото му око. Джуджето спря пред тях и каза: