Читать «Смърт край Нил» онлайн - страница 8

— Предполагам, че по този въпрос си твърде настойчива.

— Но, скъпа Джоана, това наистина е за тяхно добро.

— Да, скъпа. Сигурна съм. Задължителна облага.

Линет се намръщи и Джоана се засмя.

— Хайде, хайде, ти си тиран, признай си. Благотворителен тиран, ако искаш.

— Изобщо не съм тиран!

— Но винаги правиш това, което искаш!

— Не винаги.

— Линет Риджуей, можеш ли да ме погледнеш право в очите и да ми кажеш за един-единствен случай, когато не си получила точно онова, което си искала?

— Много, много пъти.

— Да, „много, много пъти“, но нито един конкретен пример. Пък и не можеш да се сетиш за нито един, мила, колкото и да се опитваш! Триумфалното шествие на Линет Риджуей в златната й колесница.

Линет каза рязко:

— Мислиш, че съм егоистка?

— Не, само си неотразима. Комбинираният ефект от пари и чар. Всичко ти се покорява. Това, което не можеш да купиш с пари, купуваш с усмивка. И резултатът: Линет Риджуей, момичето, което има всичко.

— Колко си смешна, Джоана!

— Добре, нямаш ли всичко?

— Да, като че ли… Звучи някак доста отблъскващо!

— Разбира се, че е отблъскващо, мила! Понякога сигурно страшно се отегчаваш. Междувременно се наслаждаваш на триумфалното шествие в златната колесница. Питам се само, наистина се питам, какво ли ще стане, когато поискаш да минеш по улица с табела: „Минаването забранено“.

— Не ставай идиот, Джоана.

Когато лорд Уиндълшъм дойде при тях, Линет му каза:

— Джоана ми говори най-ужасни неща.

— Всичко е от злоба, скъпа, от злоба — промълви Джоана, докато ставаше от мястото си. Тя бе видяла блясъка в очите на Уиндълшъм и излезе, без да се извини.

Той помълча минута-две и после заговори направо по въпроса, който го вълнуваше.

— Взехте ли решение, Линет?

Тя отговори бавно:

— Жестока ли съм? Не съм сигурна, но мисля, че трябва да кажа „не“…

Той я прекъсна:

— Не го казвайте! Ще имате колкото искате време за това. Но мисля, че бихме били щастливи заедно.

— Виждате ли — каза Линет с виновен, почти детски тон, — така добре се забавлявам с всичко това — и тя показа с ръка. — Исках да превърна Уод Хол в идеала си за имение и мисля, че добре се справих, нали?

— Прекрасно е. Прекрасно е планирано, всичко е прекрасно. Вие сте много умна, Линет.

Той спря за миг и след това продължи:

— Харесвате Чарлтънбъри, нали? Разбира се, там има нужда от ремонт и модернизиране, но вие сте толкова способна в тези неща и това ви прави удоволствие.

— Но защо, разбира се, Чарлтънбърн е божествено място.

Тя говореше леко и с ентусиазъм, но вътрешно почувствува внезапен студ. Непозната нотка бе потрепнала в нея, нарушавайки пълното й задоволство от живота. Тя не анализира веднага това ново чувство, но по-късно, когато Уиндълшъм си отиде, се опита да разбере какво става в глъбините на сърцето й.

Чарлтънбъри, да, това беше. Станало й бе неприятно от споменаването на това име. Но защо? Чарлтънбъри беше доста известно място. Предните на Уиндълшъм го биха владели още но времето на кралица Елизабет. Да бъдеш господарка на Чарлтънбъри бе недостижимо положение в обществото, а Уиндълшъм беше една от най-добрите партии в Англия.