Читать «Смърт край Нил» онлайн - страница 10

— За какво мислиш, Тим?

Мисиз Алертън бе нащрек. Умните й кафяви очи гледаха подозрително. Тим Алертън се засмя.

— Мислех за Египет.

— Египет? — усъмни се мисиз Алертън.

— Истинска топлина, скъпа. Лениви златни пясъци. Нил. Бих искал да видя Нил, а ти?

— О, с удоволствие — сухо отвърна тя. — Само че Египет е скъпо нещо, мили мой. Не е за тези, които броят дребните пари.

Тим се засмя, изправи се и се протегна. Внезапно бе станал по-жизнен и енергичен. Заговори с развълнуван глас:

— Парите ще бъдат моя грижа. Да, скъпа. Една малка сделка на борсата с напълно задоволителни резултати. Разбрах тази сутрин.

— Тази сутрин? — попита рязко мисиз Алертън. — Ти получи само едно писмо и то…

Тя млъкна и прехапа устни. Тим се поколеба за миг дали да се засмее, или да се разсърди. Веселото настроение взе връх.

— И то беше от Джоана — завърши той студено. — Съвсем правилно, мамо. Ти си истинска кралица на детективите! Прочутият Еркюл Поаро би трябвало да внимава да не го засенчиш, ако си наблизо.

Мисиз Алертън изглеждаше доста раздразнена.

— Съвсем случайно видях почерка…

— И разбра, че не е от борсов агент? Точно така. В същност вчера получих съобщение от тях. Почеркът на бедната Джоана веднага се набива в очи — криволици по целия плик като пиян паяк.

— Какво пише Джоана? Нещо ново?

Мисиз Алертън се стремеше да говори небрежно и спокойно. Приятелството между сина й и втората му братовчедка Джоана Саутууд винаги я дразнеше. Не че, както си казваше тя, има „нещо в това“. Беше съвсем сигурна, че няма нищо. Тим никога не бе проявявал особен интерес към Джоана или тя към него. Тяхното взаимно привличане, изглежда, се дължеше на клюките и на големия брой общи приятели и познати. И двамата обичаха да са сред хора и да говорят за хора. Джоана имаше забавен, дори хаплив език.

Миоиз Алертън не се страхуваше, че Тим може да се влюби в братовчедката си. Причината за рязкото й държане, когато тя бе при тях или се получаваха писма от нея, беше съвсем друга.

Това бе някакво друго чувство, трудно й бе да го определи — може би непризната ревност от искреното удоволствие, което Тим изпитваше в компанията на Джоана. Двамата, майка и син, така чудесно си допадаха, че когато го видеше погълнат от друга жена, тя винаги изпитваше леко безпокойство. Предполагаше също, че присъствието й в такива случаи поставя преграда между двамата представители на по-младото поколение. Често ги бе заварвала, увлечени в разговор, и в нейно присъствие разговорът замираше, те говореха насила с нея, като че ли приемаха компанията й по задължение. Съвсем определено мисиз Алертън не харесваше Джоана Саутууд. Считаше, че е неискрена, предвзета и съвсем повърхностна, и й беше много трудно да се въздържи да не го каже с повишен тон.

В отговор на въпроса й Тим извади писмото от джоба си и му хвърли един поглед. „Доста дълго писмо“ — помисли си майка му.

— Нищо особено — каза той. — Мистър и Мисиз Девиниш се развеждат. Старият Монти е глобен, защото е шофирал пиян. Уиндълшъм е заминал за Канада. Изглежда, че е бил твърде съкрушен поради отказа на Линет Риджуей. Тя твърдо е решила да се омъжи за онзи управител.