Читать «Смърт край Нил» онлайн - страница 7

Колко уморени и отегчени бяха повечето лица! Някои от тези едри мъже обаче се забавляваха добре… докато търпеливо примирение, изглежда, бе чувството, изписано по лицата на партньорките им. Дебелата жена в пурпурна рокля сияеше… Без съмнение дебелите хора имат известни компенсации… наслада, вкус към живота, отказани на другите с по-елегантни фигури.

И колко много млади хора — някои разсеяни, някои отегчени, някои без съмнение нещастни. Колко абсурдно е да наричаме младостта щастливо време, младостта, когато човек е най-уязвим!

Погледът му се стопли, когато се спря на една красива двойка — висок мъж с широки рамене и стройно, изящно момиче. Две тела, които се движеха в съвършения ритъм на щастието. Щастие от мястото, часа и един от друг.

Спряха рязко да танцуват, ръкопляскания и отново продължиха. След още един бис двойката се върна на масата си близо до Поаро. Момичето бе зачервено и се смееше. Когато седна, той можа да разгледа лицето й, вдигнато засмяно към мъжа.

Но имаше нещо друго освен смях в очите й. Еркюл Поаро поклати глава със съмнение.

„Твърде е увлечена малката — каза си той. — Това не е, съвсем не е безопасно.“

И тогава долови една дума: „Египет“.

Гласовете им достигаха до него ясно: нейният — млад, свеж, дързък, с едва доловима следа от меко, чуждо „р“, и неговият — приятен, приглушен, правилен английски.

— Не съм прекалено самоуверена, Саймън. Казвам ти, че Линет няма да ни откаже!

— Аз мога да и откажа.

— Глупости, това е работа точно за теб.

— В същност и аз мисля така… Не се съмнявам, че ще се справя. Искам да се представя добре заради теб!

Момичето се засмя тихо — смях, пълен с щастие.

— Ще почакаме три месеца, за да бъдем сигурни, че няма да те уволнят, и тогава…

— И тогава ще бъда само твой — това е главното, нали?

— Ще идем в Египет за медения си месец. По дяволите парите! През целия си живот съм искала да отида в Египет! Нил, пирамидите, пясъкът…

Той каза малко неясно:

— Ще го видим заедно, Джеки, заедно. Ще бъде чудесно, нали?

— Питам се дали ще бъде така чудесно за теб, както за мен. Питам се дали ти го искаш така, както аз?

Гласът й внезапно стана остър, очите я се разшириха, сякаш от страх. Той отговори бързо и рязко:

— Не ставай глупава, Джекн.

Но момичето повтори:

— Питам се… — И като сви рамене, каза: — Да танцуваме.

Еркюл Поаро прошепна:

— Une qui aime et un qui se laisse aimer.¹ Да, и аз също се питам.

7

Джоана Саутууд каза:

— А представи си, че е ужасен мошеник?

Линет поклати глава.

— Не вярвам. Мога да се доверя на вкуса на Жаклин.

Приятелката й промърмори:

— Да, но хората не са проницателни в любовта.

Линет направи нетърпелив жест и смени темата.

— Трябва да видя мистър Пиърс за онези планове.

— Планове?

— Да, на някакви ужасни, нехигиенични къщи, които ще съборят, а хората ще се изместят.

— Какво силно чувство за обществен ред и хигиена имаш, скъпа!

— Те ще трябва да се изместят. Тези къщи биха останали точно срещу новия ми плувен басейн.

— А те искат ли да се изселят?

— Повечето са щастливи, но един-двама проявяват глупаво упорство, в същност са много досадни. Не могат да разберат колко ще се подобрят жилищните им условия!