Читать «Смърт край Нил» онлайн

— Линет Риджуей!

— Това е тя! — каза мистър Бърнъби, собственикът на „Трите корони“, и побутна събеседника си.

Двамата мъже се загледаха глупаво, с леко отворени уста. Голям яркочервен ролс-ройс току-що бе спрял пред местната поща. Едно момиче изскочи от него, момиче без шапка, с рокля, която изглеждаше (но само изглеждаше) обикновена. Момиче със златни коси и спокойно властно лице, прелестно създание, каквото можеше рядко да се види в Молтън-ъндър-Уод.

С бърза повелителна стъпка то влезе в пощата.

— Това е тя! — повтори мистър Бърнъби и прибави с нисък, почтителен глас: — Милиони има тя… Ще изхарчи хиляди за това място… Тук ще има плувни басейни и италиански градини, и бална зала, а половината от къщата ще бъде съборена и построена наново…

— Парите ще потекат след нея в града — каза приятелят му. Беше мършав и одърпан човек, тонът му бе завистлив и неприятен.

— Да, това е голям шанс за Молтън. Голям шанс наистина. — Той изглеждаше твърде доволен, като прибави: — Трябва само да ни се помогне и ще се изправим на крака.

— При сър Джордж беше друго — каза събеседникът му.

— Конете бяха причината за всичко — отговори снизходително другият.

— Никога не е имал късмет.

— Колко взе за имението?

— Чисти шейсет хиляди, така чух.

Мършавият мъж подсвирна. Мистър Бърнъби продължи триумфално.

— И казват, че тя ще изхарчи още шейсет хиляди, преди да привърши всичко!

— По дяволите! — каза мършавият. — Откъде ще вземе толкова пари?

— От Америка, както чух. Майка й била единствената дъщеря на някакъв милионер. Съвсем като във филмите, нали?

Момичето излезе от пощата и се качи в колата. Мършавият я проследи с поглед, докато отмина, и промърмори:

— Някак си всичко не е както трябва. Пари и външност — това е прекалено! Ако едно момиче е толкова богато, то няма право да бъде и красиво. А тя е очарователна… Има всичко. Не е справедливо…

2