Читать «Смърт край Нил» онлайн - страница 5

— Джеки, да не би да искаш да кажеш.

— Да, мила моя, аз съм сгодена!

— Това ли било! Казах си, че изглеждаш особено жизнена и радостна, ти винаги си била такава, но сега дори повече от друг път.

— Чувствувам се точно така.

— Разкажи ми за него.

— Казва се Саймън Дойл. Той е висок и широкоплещест, невероятно прям, прилича на момче и е безкрайно очарователен! Беден е — няма пари. Той е онова, което наричат аристократ, но много обеднял аристократ, най-малкият син и т.н. Семейството му е от Девъншиър. Обича провинцията и провинциалните неща. Последните пет години е прекарал в Сити, в една душна канцелария. А сега съкращават щата и той остава без работа. Линет, ще умра, ако не се омъжа за него! Ще умра! Ще умра! Ще умра!

— Не ставай смешна, Джеки!

— Ще умра, казвам ти! Луда съм по него. Той е луд по мен. Не можем да живеем един без друг.

— Скъпа, така страшно си хлътнала!

— Знам, ужасно е, нали? Любовта така внезапно те поглъща и не можеш да направиш нищо против това.

Джеки замълча за миг. Тъмните й очи се разшириха, изведнъж се изпълниха със скръб. Тя леко потрепера.

— Понякога дори е страшно! Саймън и аз сме създадени един за друг. Никога няма да погледна другиго. И ти трябва да ни помогнеш, Линет. Чух, че си купила това имение, и ми дойде една идея. Ще ти трябва управител, а може би и двама. Искам да дадеш тази работа на Саймън.

— О! — изумено възкликна Линет.

Жаклин бързо поде:

— С всички тези работи той се справя много добре. Знае всичко за именията, защото е израсъл в имение. А освен това е бил в този бизнес. О, Линет, ако ме обичаш, ще му дадеш работа, нали? Ако не се справи добре, уволни го. Но той ще се справи. Ще живеем в малка къщичка, ще те виждам често и в градината около нас всичко ще бъде прекрасно, наистина прекрасно.

Тя стана.

— Кажи, че си съгласна, Линет. Кажи, че си съгласна. Прелестна Линет. Висока, златокоса Линет. Моя, само моя Линет! Кажи, че си съгласна!

— Джеки…

— Съгласна ли си?

Линет избухна в смях.

— О, Джеки, толкова си забавна! Доведи го, за да го видя, и тогава ще говорим.

Джеки се втурна към нея и я покри с целувки.

— Скъпа моя Линет — ти си истинска приятелка! Знаех това. Никога не би ми отказала. Ти си най-прекрасното същество на света! Довиждане.

— Но, Джеки, няма ли да останеш?

— Аз? Не. Връщам се в Лондон. Утре ще доведа Саймън и ще уредим всичко. Страшно ще го харесаш. Той наистина е очарователен.

— Но почакай малко за чая.

— Не, не мога да чакам, Линет, толкова съм развълнувана. Трябва веднага да се върна и да разкажа всичко на Саймън. Зная, че съм луда, скъпа, но не мога другояче. Предполагам, че женитбата ще ме излекува. Тя като че ли винаги има много отрезвяващ ефект върху хората.

Пристъпи към вратата, спря за миг и литна като птица назад, за да прегърне за последен път приятелката си.

— О, моя Линет, няма друга като теб!

6

Мосю Гастон Блонден, собственикът на малкия моден ресторант „При леля ми“, не бе човек, който оказва чест на голяма част от клиентите си. Често се случваше богатите, красивите, известните посетители, а и тези със синя кръв да чакат напразно, за да бъдат специално обслужени и им бъде отдадено особено внимание. Само в най-редки случаи мосю Блонден поздравяваше някой гост с благосклонна снизходителност, придружаваше го до предварително избрана маса и повеждаше с него подобаващ разговор.