Читать «Смърт край Нил» онлайн - страница 4

Той се почувствува много обнадежден. Отказът й съвсем не беше окончателен. Не бе нищо повече от молба за отлагане. Добре, можеше да си позволи да почака малко…

Колко удивително добре се нареждаше всичко. Без съмнение беше разумно да се ожени за богата наследница, но не толкова наложително, че после да счита, че е бил принуден да се ожени без любов. А той обичаше Линет. Би се оженил за нея дори ако тя нямаше никакви пари, дори ако не беше едно от най-богатите момичета в Англия. Но тя за щастие беше едно от най-богатите момичета в Англия.

Във въображението си той градеше най-привлекателни планове за бъдещето. Може би ще купи Роксдейл, ще ремонтира западното крило, няма да дава под наем ловното си поле в Шотландия.

Чарлз Уиндълшъм мечтаеше под слънчевите лъчи.

5

В четири часа разнебитената двуместна кола спря и чакълът изскърца под гумите й. Едно момиче излезе от нея — стройно малко създание с тъмни разрошени коси. То изтича по стълбите и натисна звънеца.

След няколко минути бе въведено в дългата внушителна приемна, където подобен на пастор иконом обяви с подходяща мрачна интонация:

— Мис дьо Белфор!

— Линет!

— Джеки!

Уиндълшъм наблюдаваше с усмивка отстрани как пламенното малко създание се втурна с разтворени обятия към Линет.

— Лорд Уиндълшъм — мис дьо Белфор, най-добрата ми приятелка.

„Хубаво дете — помисли си той. — Не само хубаво, но и без съмнение очарователно с тъмните си къдрави коси и огромни очи.“ Измърмори няколко любезности и дискретно остави двете приятелки сами.

Жаклин подскочи — Линет си спомни, че това бе характерно за нея.

— Уиндълшъм? Уиндълшъм? Това е мъжът, за когото вестниците пишат, че ще се омъжиш! Ще го направиш ли, Линет? Кажи ми!

Линет измърмори:

— Може би.

— Скъпа, толкова съм щастлива! Той изглежда добре.

— О, недей да решаваш вместо мен. Аз още нищо не съм решила.

— Разбира се! Кралиците винаги изчакват внимателно необходимия срок, за да изберат принц-съпруг.

— Джеки, не ставай смешна.

— Но ти си кралица, Линет! Винаги си била. Нейно величество кралица Линет. Линет, русата красавица. И аз съм довереницата на кралицата! Почетната придворна дама!

— Какви глупости говориш, скъпа Джеки! Къде беше през цялото това време? Ти просто изчезна и нито веднъж не ми писа.

— Мразя да пиша писма. Къде бях ли? Бях погълната от различни дела, скъпа. Мрачни дела с мрачни жени!

— Мила, бих искала ти…

— Да получа дара на кралицата? Откровено казано, мила моя, за това съм тук. Не, няма да ти искам пари назаем. Дотам не съм стигнала още! Но дойдох да искам от теб една голяма, важна услуга.

— Продължавай.

— Ако се омъжиш за Уиндълшъм, може би ще разбереш.

По лицето на Линет се изписа недоумение, но само за миг.