Читать «Императорската перла» онлайн - страница 9

Съдията Ди бръкна в широкия ръкав на куртката и извади карта за самоличност на името на Тун Май. Удостоверение, че Тун Май е взел първия си изпит по литература, и два сребърника, увити в хартиена салфетка. Пъхна всичко обратно в ръкава и каза на Хун:

— Отнеси дрехите в съда — после се обърна към началника: — Увийте тялото в тази рогозка и нека хората ви го отнесат в някоя празна килия в градския затвор. Идете лично в жилището на Тун Май и доведете Ся Куан в съда. Ще го разпитам по-късно тази вечер.

Началникът излезе. Докато помагаше на съдията да свали официалната си роба, сержант Хун подхвърли:

— Кой ли може да е убил студента? Да речеш…

— Убит ли? — избоботи зад гърбовете им дълбок глас. — Казаха ми, че било нещастен случай!

Съдията се обърна, готов да избухне, но се въздържа, когато видя огромния мъж, застанал на вратата. Беше Ян, антикварят, който държеше голям магазин срещу конфуцианския храм. Съдията често се отбиваше там да погледа колекциите му.

— Наистина е убит, господин Ян — любезно потвърди той. — Само че съм длъжен най-настойчиво да ви помоля да не казвате никому.

Исполинът повдигна рунтавите си вежди. Имаше загоряло от слънцето едро лице, щръкнали мустаци и къса брада.

— Както наредите, ваше превъзходителство — отвърна той и белите му равни зъби бавно се оголиха в усмивка. — Дойдох да видя какво става, защото рибарите долу разправят, че го била грабнала Бялата жена.

— Какво значи това? — изпитателно попита съдията Ди.

— Така хората наричат речната богиня, ваше превъзходителство. Рибарите се радват, че при състезанието е дадена жертва. Казват, че щом богинята си е получила своето, уловът тази година ще е богат.

Съдията Ди сви рамене.

— Нека засега убиецът си мисли, че властите споделят всеобщата версия — каза той.

— А как е бил убит, ваше превъзходителство? — Ян хвърли поглед към проснатото на пода тяло и додаде: — Не виждам кръв.

— Ако ви интересуват подробностите, елате на заседанието на трибунала утре сутринта — рязко отсече съдията Ди. — Между другото Тун Май се е занимавал с търговия с антики, сигурно сте го познавали?

Ян поклати огромната си глава.

— Чувал съм за него, ваше превъзходителство, но никога не сме се срещали. Аз имам свои канали. Антиките искат много труд и пот, непрекъснато трябва да кръстосваш околностите в дъжд и пек, все по петите на селяните, които току изровят нещо старинно от нивите си. Така поддържам форма, а и си осигурявам наистина редки и оригинални вещи. Онзи ден…

— А да познавате някакъв приятел на Тун, един младеж на име Ся Куан?

— Не, ваше превъзходителство. Съжалявам, че не мога да ви бъда полезен — Ян свъси чело и то се покри с бръчки. — Името ми звучи познато, но не се сещам. Та както започнах да ви разказвам, онзи ден в един храм на изток от града попаднах на стара рисунка, която, осмелявам се да твърдя, сигурно ще заинтересува негово превъзходителство. Рисунката е в добро състояние и аз…

— Тези дни ще намина при вас, господин Ян. Сега много бързам, трябва да се върна в съда.

Антикварят се поклони и се сбогува.