Читать «Императорската перла» онлайн - страница 8

Пиен хвърли помръкнал поглед към проснатото на пода тяло.

— Буден младеж беше — обади се господин Ку. — Баща му разбираше от антики, а и Тун имаше око за красивите неща.

— Вие откъде го познавате, господин Ку? — попита съдията Ди.

— Отбиваше се от време на време при мен, ваше превъзходителство, и носеше кога порцеланов съд, кога стара бронзова отливка, купени евтино отнякъде. Прав е доктор Пиен, добър младеж беше.

— Това обаче не е спряло убиеца му — сухо отбеляза съдията. — Знаете ли някой да му е имал зъб?

Доктор Пиен погледна въпросително към господин Ку. Ку сви рамене, а докторът отвърна:

— Не, ваше превъзходителство. Все пак трябва да кажа, че Тун се събираше с разни безделници и пройдохи, от ония, дето висят по евтините боксьорски клубове. Може да си е имал разправия с някой мошеник… — Пиен не довърши изречението си.

Изглеждаше блед и нервен. Съдията Ди си помисли, че внезапната смърт на младежа, работил от време на време при доктора, явно дълбоко го е разстроила. Или може би честолюбието му бе засегнато от погрешната диагноза.

— Къде живееше Тун? — попита съдията господин Ку.

— Някъде около улица „Полумесец“, ваше превъзходителство, в югозападния край на града. Точния му адрес не знам, но мога да попитам приятеля му Ся Куан. И Ся е една волна душа, студент и любител боксьор, освен това също като Тун търгува по малко с антики. От него знам, че двамата с Тун живеели заедно на един таван над магазина на някакъв вехтошар. Ся обеща да помогне при прибирането на лодката ми и сигурно е наоколо.

— Намерете младежа и го доведете — нареди съдията Ди на съдебния лекар.

Не, ваше превъзходителство — обади се доктор Пиен, — той вече се върна в града. Видях го случайно, когато идвах. Вървеше към Южната врата. Човек не може да не го забележи с неговия дълбок белег през лявата буза.

— Жалко! — каза съдията Ди. Забеляза, че Ку Юанлян пристъпва припряно от крак на крак, сякаш гореше от нетърпение да си тръгне. — Е, господа — продължи съдията, — ще проведа щателно разследване. Засега не разгласявайте, че Тун е убит. Казвайте, че е починал от сърдечен удар. Ще чакам и двама ви утре сутрин на заседанието на трибунала. Хун, изпрати господата и кажи, ако обичаш, на началника на стражата да се качи.

След като Пиен и Ку се сбогуваха, съдията се обърна към съдебния лекар:

— Радвам се, че така си разбирате от работата. Ако не бяхте тук, щях да приема убийството за нещастен случай според диагнозата на доктор Пиен. Сега вървете в съда и пригответе доклада си за огледа на тялото.

Лекарят се оттегли с доволна усмивка. Съдията Ди закрачи напред-назад, сключил ръце зад гърба си. Когато сержант Хун се върна с началника, съдията нареди:

— Донесете дрехите на покойния.

— Те са тук, ваше превъзходителство — началникът измъкна изпод масата един вързоп и го разгъна. — Ето панталона, колана и чифт плъстени обувки. Това е куртката му, беше пъхната под барабана в лодката.