Читать «Императорската перла» онлайн - страница 10

— Обичам да си приказвам с Ян — сподели съдията със сержант Хун. — Има необикновени, просто невероятни познания за антиките и влага много любов в работата си. Но сега се появи в най-неподходящия момент — съдията нахлупи малка черна шапчица и продължи с едва доловима усмивка: — Другите трима помощници ще се върнат едва вдругиден, така че ще се наложи двамата с теб, Хун, да разследваме това убийство.

— Жалко, че Ма Жун и Цяо Тай взеха със себе си и Тао Ган за празниците — умислено каза сержантът. — Старият хитрец няма равен на себе си при отровителствата.

— Не се тревожи, Хун, ще се справим. Сега ще взема кон и ще отида в село Мраморен мост. Очевидно отровата е сложена в храната или в питието на Тун Май при гощавката на екипажите преди състезанието. Ще огледам кое как е. А ти иди в конфуцианския храм и се срещни с ректора по учебните въпроси, стария професор Оуян. Попитай го за Тун Май и за приятеля му Ся Куан. Професорът е мъдър старец и искам да знам мнението му за тези младежи. Не ме чакай, ще се видим утре сутринта след закуска в кабинета ми.

Докато слизаха заедно по стълбите, съдията додаде:

— А, да, мини покрай дома, ако обичаш, и кажи на домоуправителя да предупреди съпругите ми, че тази вечер ще закъснея.

Глава IV

Съдията Ди се представя за учител по бокс и от това се възползва една красива жена; каменната градина на съдията се сдобива с нов обитател

Съдията Ди взе коня на един стражник, метна се на седлото и пое на юг. По главния път планинците се прибираха у дома, но никой не обърна внимание на самотния конник, който препускаше край тях. Пътят следваше течението на канала в продължение на миля. Тук-там по брега все още седяха на групички мъже и жени. После съдията сви нагоре по хълмовете и скоро пътят навлезе в тъмна гора. Когато отново се спусна в ниското, съдията видя отпред пъстроцветните светлинки на сергиите, скупчени около селските порти на Мраморен мост. Мина по високия сводест мост, дал името на селото, и зърна мачтите на големите речни джонки, привързани край кея близо до мястото, където реката се слива с Големия канал. По пазарището от другата страна на моста блещукаха стотици газеници и фенери. Многолюдна тълпа бе задръстила пространството между сергиите. Съдията Ди слезе от коня и го поведе за юздите към ковачницата. Ковачът нямаше кой знае колко работа и се съгласи да наглежда коня срещу няколко медни гроша. За радост на съдията не го позна.

Съдията Ди закрачи по улицата, оглеждайки се къде би могъл да научи нещо. Лакираните червени колони на малък храм под високите дървета на речния бряг привлякоха вниманието му и той се вля във върволицата от хора, упътили се натам. Най-горе на стълбището пред вратата на светилището всеки посетител пускаше по някой меден грош в кутията за приношения. Съдията даде своята лепта и с интерес надникна в храма. Възрастен даоистки монах, облечен в протъркано кафяво расо с качулка, доливаше газ в единствения светилник, окачен на тавана. На олтара съдията съзря статуя на речната богиня в цял ръст. Седеше с кръстосани нозе върху лотосовия си трон, полузатворените й очи гледаха сякаш право в него, устните й едва доловимо се усмихваха.