Читать «Императорската перла» онлайн - страница 73

— Независимо от всичко имам доказателство, че допуснатата от убиеца грешка може да се дължи единствено на странно недоглеждане. Той е невероятно умен и съобразителен човек, но явно е забравил, че на местопрестъплението…

— На кое местопрестъпление? — с дрезгав глас попита Ку. После хвърли бърз поглед към останалите двама и продължи завалено към съдията: — Моля, простете моето… вмешателството ми. Искам… исках да уточня, че убийствата са четири, нали?

— Да, четири — сухо потвърди съдията Ди. Отвън долетя далечен тътен на гръмотевица.

— Не позволявайте на приближаващата буря да въздейства на настроението ви, господин Ку — отбеляза Куан Мин. Думите му трябваше да прозвучат окуражително, но гласът му прокънтя неестествено в застиналата притихнала стая.

— Като че ли вратата се отвори, ваше превъзходителство — неочаквано се чу тревожен глас.

— Да проверя ли?

Това беше сержант Хун. Беше се надигнал от ъгъла и пристъпваше зад тримата мъже.

За миг съдията не знаеше какво да стори. Напълно съзнателно не бе предупредил сержант Хун, че планът му включва и вероятността някой тайно да ги подслушва. Очевидно Хун бе забелязал натрапника да излиза от библиотеката и бе решил, че сега влиза. Съдията обаче не можеше да си позволи рискове. Ако натрапникът все още бе зад гърба му, не биваше в никакъв случай да усети, че съдията го знае, защото това би провалило всички усилия. Затова той се сопна рязко на сержант Хун:

— Сигурно е от светлината, Хун, сторило ти се е. Иди си на мястото и не ме прекъсвай.

Памучната роба на сержанта прошумоля към масичката за чай в ъгъла. Но не, това не беше робата на Хун! Шумоленето идваше отзад, сега вече го чуваше съвсем ясно. Беше звук от меко потъркване на коприна. Някой се промъкваше зад гърба му. Съдията погледна изпитателно лицата на тримата мъже пред себе си, но в същия миг си даде сметка, че те не могат да видят нищо, дори и самия него. Единствено лицето му бе осветено, всичко останало тънеше в черни сенки. Трябваше да побърза.

— И така — продължи той, — засега ще отмина мимоходом странния пропуск на убиеца. Ще се спра на друг, далеч по-съществен факт. Убиецът е наел като свое доверено лице нехайния студент Ся Куан. Ся обичаше да си пийва и тогава езикът му лесно се развързваше. Разпитах един нехранимайко, който често се събирал на чашка със Ся. От него разбрах, че покровителят на Ся е бил ангажирал и друг помощник. Само че той бил съвсем различен от Ся, той…

Съдията Ди отново долови изшумоляване, този път съвсем наблизо. Мускулите му се стегнаха. Беше се подготвил за вероятността някой да му се яви отдясно, където би имал време да види нападателя. В момента обаче точно зад него се чуваше дишане. Тримата мъже забелязаха внезапната промяна у съдията.

— Какво има, ваше превъзходителство? — със задавен глас попита доктор Пиен. — Защо…

Изтрещя оглушителна гръмотевица и докторът потръпна целият. За миг на съдията Ди му хрумна да се възползва от момента, за да скочи и да спипа натрапника зад гърба си. Само че присъствието му в библиотеката в никакъв случай не би било достатъчно, за да се докаже вина. Онзи можеше да заяви, че не е искал да прекъсва разговора и затова… Нещо се размърда в ръкава на съдията. Не, на всяка цена трябваше да се придържа към плана си. Съдията заговори с почти неузнаваем за самия себе си глас: