Читать «Императорската перла» онлайн - страница 72

Съдията млъкна насред изречението. Стори му се, че вратата тихичко се прихлопна. Обърна се рязко надясно. Не видя нищо освен тънката светла ивица отдолу. Явно му се беше счуло. Прокашля се и продължи:

— Струва ми се, че вече знам що за човек е престъпникът. Най-вече благодарение на една твърде любопитна грешка, която той допусна.

Ку се размърда неловко в стола си. Здраво стиснал тънките си устни, доктор Пиен не сваляше очи от съдията. Натъртената посиняла лява половина на лицето му рязко изпъкваше на фона на бледата му кожа. Куан се владееше и наблюдаваше съдията с внимание и интерес.

— Всяко хладнокръвно убийство — продължи съдията Ди с монотонен глас — доказва, че извършителят му не е нормален. А ако мотивът е извратена похот такъв човек всъщност непрекъснато е на ръба на лудостта и животът му е същински кошмар. Той се опитва да води обичайното си съществуване, без да се издава с нищо, а всеки миг го терзае необходимостта да обуздава влудяващите пориви на страстните влечения. Признанията на осъдени убийци сластолюбци красноречиво свидетелстват за това. Обикновено те с подробности описват отчаяната си борба да запазят духовно равновесие. В разказите им се говори за ужасни халюцинации, за тъмни сили, които ги дебнат на всяка крачка, за постоянно преследване от духовете на жертвите. Помня един случай, с който се занимавах, когато…

Съдията млъкна и наостри уши. Този път беше сигурен, че вратата се хлопна. С крайчеца на окото си долови някакво движение в тъмнината между вратата и шкафа с изложените антики. Някой бе влязъл, а такъв вариант той не бе предвидил. Планът му предполагаше натрапникът да открехне вратата, за да подслуша разговора, и да се издаде едва по-късно… доста по-късно. Сега обаче не можеше да се направи нищо. Съдията трябваше да продължи.

— При разпита си убиецът твърдеше, че всяка нощ отсечената ръка на жената, която бе убил и осакатил, пълзяла по гърдите му и се опитвала да го удуши. Той…

— Явно е халюцинирал — нетърпеливо се обади доктор Пиен.

— Кой знае! — отвърна съдията. — Мога да добавя само, че намерихме същия този човек удушен в килията му сутринта преди екзекуцията. Естествено, в доклада си за по-висшите инстанции написах, че се е удушил сам в миг на умопомрачение от страх и угризения. Най-вероятно точно така е и станало. От друга страна…

Съдията поклати подозрително глава и остана известно време умислен, поглаждайки дългата си брада. После продължи:

— Тъй или иначе, това обяснява защо в настоящия случай убиецът е допуснал грешката, за която споменах. Може би ще е по-точно да кажа, че просто не е могъл да не я допусне, защото в противен случай е рискувал да възбуди сили, срещу които не е препоръчително да се възправяш. Убийството на Тун Май вероятно е било угодно на Бялата богиня, защото напомня за древните човешки жертвоприношения, когато връзвали един младеж на олтара пред мраморната й статуя, прерязвали вените му и я напръсквали с кръвта. Но убийството на Кехлибар, жена като самата богиня, при това съвсем близо до свещената й горичка: това прилича на безумно предизвикателство към сили, за които всъщност знаем съвсем малко — съдията помълча, сви рамене и продължи: