Читать «Императорската перла» онлайн - страница 30

— Какво ви мъчи?

Шън Ба се наведе към Хун и прошепна дрезгаво:

— Една жена.

Дебелият великан имаше толкова нещастен вид, че сержант Хун премълча шеговитата забележка, която му дойде на езика, и попита:

— И коя е щастливата дама?

— Ето това е думата, дама! — доволно възкликна Шън Ба. — Работила е в императорския двор, в столицата. Много деликатно създание, извънредно чувствителна. Към нея трябва да се подхожда, ъъъ… с такт.

Сержантът стрелна с кос поглед домакина си. Жена, работила в двореца? Той изведнъж застина на стола си.

Да не би да има нещо общо с една перла? — припряно запита той.

— Как винаги умеете да намирате най-точната дума, господин сержант. Перла, да, тя е истинска перла сред жените! Моля ви, идете при нея и й кажете някоя добра дума за мен. Само че бъдете много дискретен. Не бива да засягате девическата й скромност.

Сега вече сержантът съвсем се обърка. Значи тази жена нямаше нищо общо с откраднатата перла?

— Искате да отида при нея като сватовник и да й направя предложение от ваше име, така ли?

— О, не така изведнъж! — възкликна Шън Ба. — Слушайте, като императорски служител вие си давате сметка, че човек с моите отговорности не може да си позволи… хм… тя да отхвърли предложението ми.

— Нищичко не разбирам! — троснато изрече Хун. — Какво искате от мен в последна сметка?

— Искам да идете при нея и да й кажете някоя добра дума за мен. Само това, господин сержант. Да й подшушнете нещо за мен. И нищо повече.

— Ще го сторя с удоволствие. Къде да я намеря?

— Попитайте около храма на бога на войната за заведението на госпожица Лян. Госпожица Лян, или Горска Теменужка. Всеки ще ви упъти.

Сержант Хун се изправи.

— Доста съм зает, но щом намеря свободно време…

— Добре ще е да намерите малко време още утре заран, господин сержант — самодоволно се ухили великанът. — Току-що се сетих, че ония двамата младоци, Тун и Ся, ако си спомням правилно имената им, наминават при госпожица Лян. Поразпитайте я за тях, господин сержант. Само че не забравяйте, внимателно! Тя е деликатна жена, работила е…

— Да, да, в императорския двор. Добре, Шън Ба, утре по някое време пак ще намина.

Глава IX

Съдията Ди намира противоречиви сведения в една старинна книга; двамата със сержант Хун правят зловещо откритие

Рано на другата сутрин веднага след закуска сержант Хун завари съдията Ди застанал до бюрото в личния си кабинет да храни костенурката с листа от маруля.

— Направо е невероятно колко развити сетива имат тези животинки — възкликна съдията. — За нас листата на марулята са без мирис, а я погледни този приятел.

Той сложи няколко листа на стола. Костенурката, както пълзеше върху една книга на бюрото, надигна глава и се упъти към тях. Съдията Ди сложи листата пред нея. Когато костенурката ги изяде, той отвори прозореца и върна животинчето в каменната градина. После седна зад бюрото си и попита делово: