Читать «Императорската перла» онлайн - страница 28

— Не сте имали, надявам се, неприятности след състезанието?

— Възникна един случай и трябваше незабавно да се намеся. Повиках ви само за да ви кажа в никакъв случай да не отпращате гостенките си заради мен. Вечерта беше доста уморителна и ми се иска да си легна. Ще спя в библиотеката, домоуправителят ще се погрижи за мен.

Тя понечи да му пожелае лека нощ, когато той неочаквано запита:

— Между другото, намери ли се липсващата плочка от доминото?

— Не. Решихме, че сигурно е паднала във водата.

— Изключено! Масата ни беше посред палубата. Къде ли може да се е дянала?

Тя вдигна показалец и полусериозно, полушеговито каза:

— През всичките години, откакто сме женени, не помня да сте се ядосвали за дреболии. Надявам се, няма тепърва да ставате педант, нали?

— Няма, няма — с лека усмивка отвърна съдията Ди.

Кимна й и се отправи към библиотеката.

Глава VIII

Един познавач изказва мнение за опасността от образованието; сержант Хун се нагърбва с деликатна мисия

Пивницата, в която старейшината на гилдията на просяците бе разположил своя щаб, се намираше в бедняшкия квартал зад храма на бога на войната. Помещението бе претъпкано от просяци и безделници, миришеше на спарена пот и евтино вино. Сержант Хун едва успя да си пробие път до тезгяха в дъното.

Там двама нехранимайковци с мърляви дрехи се бяха изправили лице в лице и се псуваха на висок глас. Яки мъже бяха, но се губеха пред дебелия великан, който ги наблюдаваше, подпрян на тезгяха. Той носеше изтъркана черна куртка и провиснали панталони, целите в кръпки. Дебелите му като корабни мачти ръце бяха скръстени над огромно шкембе. Нямаше шапка, къдрите на огромната му глава бяха привързани с мръсен парцал, дългата му брада висеше на мазни масури. Известно време той само мереше изпод рунтавите си вежди кавгаджиите. Изведнъж отпусна ръце, придърпа нагоре панталоните си и сграбчи двамата за вратовете. Повдигна ги от земята сякаш без всякакво усилие и блъсна два пъти главите им една в друга. Когато ги пусна на пода, сержант Хун пристъпи към него и каза:

— Много ми е неприятно, че ви безпокоя, Шън Ба, но какво да правим, налага се. Виждам, че сте доста зает с административните проблеми на града — Хун хвърли поглед към двамата дървеняци, които се изправяха търкайки замаяно глави, и продължи: — Трябва спешно да си поговорим.

Великанът изгледа подозрително сержанта.

— Аз съм болен човек, господин сержант — изръмжа той, — много болен. Но никой не би могъл да каже за мен, че обноските ми не са учтиви. Да поседнем там, господин сержант, и да се подкрепим с каквото можем.

След като се разположиха на една паянтова маса в ъгъла пред кана кисело вино, сержант Хун започна любезно:

— Няма да отнема много от ценното ви време, Шън Ба. Нуждая се само от сведения за двама разхайтени студенти, Тун Май и Ся Куан. На Ся му викат и Ся Белязания, понеже има белег на лицето.

Шън Ба мълчаливо почеса голото си шкембе. След малко каза умислено:

— Значи млади вагабонти, а се занимават и с науки, така ли? Не, господине, с такива нямам нищо общо. А и не искам да имам. Като знам неуките мошеници що за стока са, представям си какви ли ще са негодниците, които учат от книгите всякакви тарикатлъци. Нищо чудно да са забъркали някоя каша. Докато съм жив, ще гледам да стоя по-далеч от такива.