Читать «Императорската перла» онлайн - страница 29

— Единият не е жив. Нещастен случай при състезанието.

— Мир на праха му — благочестиво изрече Шън Ба.

— Вие гледахте ли състезанието?

— Аз ли? Не. Залаганията не са по моята част. Не мога да си позволя такова нещо.

— Хайде де, да не би да искате да кажете, че не можете да хвърлите някой меден грош?

— Меден грош ли? Чуйте какво ще ви кажа, господин сержант: сума народ хлътна яко, като заложи на номер девет. В това число сигурно и доктор Пиен, собственикът на лодката. Загазил е докторът, ако е разчитал на победа. Чух от моите хора, че напоследък не му вървяло — Шън Ба се загледа съсредоточено в чашата си и добави мрачно: — Заиграят ли големите пари, винаги ще има и нещастни случаи.

— Кой печели от загубата на лодката на доктора?

Шън Ба вдигна очи и отговори провлачено:

— Труден въпрос, господин сержант, много труден въпрос. Далавераджиите, които разиграват залози, не са вчерашни. Въртят си игрите чрез десетки слухари и посредници. Кой знае къде в крайна сметка отива парата. Не у мен обаче.

— Съдията би искал да разбере. Може да е свързано с един случай, който разследва в момента.

— В който вероятно е замесен един млад кандидат на науките… — поклати глава исполинът и повтори натъртено: — Много съжалявам, но не мога да ви помогна.

— Не бих се учудил — невъзмутимо подметна сержант Хун, — ако съдията се отблагодари за получените сведения с някой сребърник…

Шън Ба ококори големите си очи.

— Негово превъзходителство съдията! — провикна се той. — Защо не казахте веднага, че той се интересува. Някога да съм отказал да съдействам на властите? Наминете утре, господин сержант, току-виж някой ми прошепнал нещичко.

Сержант Хун кимна и се надигна от стола. Домакинът положи грамадната си лапа върху ръката му и попита с укор:

— Закъде се разбързахте, господин сержант? — Хун неохотно се отпусна отново на стола, а Шън Ба продължи със сериозен глас: — Допадате ми, господин сержант. Често се сещам за вас и си викам: почтен човек е. В този град хората, искам да кажа важните хора, ви уважават, ценят ви.

Хун си помисли унило, че това е прелюдия към молба за аванс от наградата на съдията Ди. Бръкна в ръкава си, промърморвайки под нос нещо не особено ласкаво по свой адрес. Шън Ба побърза да го успокои:

— Не, драги господине, не бива скромността да засенчва истината. Вие сте зрял човек, с богат опит, какво ли не ви е минавало през главата. Затова ми се иска да ви помоля за една деликатна услуга — Шън Ба забеляза зачуденото изражение на Хун и додаде: — Не можете да откажете на един смирен старец. Още по-малко на един болен човек.

— Не ви личи да сте болен — подметна Хун, все още недоумяващ.

— Болката не се вижда с просто око, господин сержант. Тя е тук, вътре, дълбоко в корема — червата му изкуркаха силно и Шън Ба се оригна толкова гръмко, че просяците млъкнаха и впериха възхитени погледи в главатаря си. — Виждате ли? В корема, в огнището на живота.