Читать «Императорската перла» онлайн - страница 17

Часовите на Южната порта държаха открехнати грамадните, обковани с желязо крила. Въпреки късния час продължаваха да прииждат граждани на групички, като всеки от тях подаваше на дежурния ефрейтор елипсовидна бамбукова плочка с номер. Ако някой желаеше да се прибере след часа, когато се затварят вратите, трябваше предварително да се снабди с такава плочка. Не я ли покажеше, трябваше да плати глоба от пет медни гроша, след като съобщи името, местоработата и адреса си.

Щом разпозна съдията, ефрейторът изрева на войниците да отворят широко вратите. Съдията Ди спря коня си.

— Да е минавал оттук един наскоро ранен мъж? — попита той.

Ефрейторът вдигна шлема от изпотеното си чело и смутено отвърна:

— Не мога да кажа със сигурност, ваше превъзходителство. Голяма е навалицата и нямаме време да огледаме всеки…

— Отсега нататък внимателно следете за човек с прясна рана от нож. Попаднете ли на такъв, арестувайте го, който и да е той, и незабавно го доведете в съдилището. Изпратете един стражник с кон да обиколи и другите три врати, за да предаде заповедта ми.

Развеселената тълпа все още изпълваше улиците, питиепродавниците и уличните сергии въртяха оживена търговия. Съдията пришпори коня си към източния квартал. Както бе чувал, Ку Юанлян живееше там. В гарнизонния щаб разпита капитана на охраната и един вестовой го отведе до голям богат дом в тихата част на квартала, недалеч от Източната врата. Докато съдията слизаше от коня, вестовоят почука на входната порта с две лакирани в червено крила.

Щом зърна съдията, старият вратар хукна да извести на господаря си за знатния посетител. Господин Ку се появи забързан в предния двор, загубил ума и дума от изумление. От вълнение той забрави всякакви любезности и попита направо:

— Случило ли се е нещо?

— Да. Да влезем вътре, ако не възразявате.

— Разбира се, ваше превъзходителство. Моля да ме извините, толкова съм…

Ку поклати объркан глава и поведе съдията през лъкатушен коридор към просторна библиотека, обзаведена с малобройни, но солидни старинни мебели. Когато седнаха край кръгла масичка за чай в ъгъла, съдията Ди попита:

— Името на втората ви съпруга Кехлибар ли е?

— Да, ваше превъзходителство. Какво й се е случило? Излезе по работа веднага след като обядвахме, и още не се е прибрала. Какво…

В този миг се появи домоуправителят с поднос с чай и той млъкна. Докато господин Ку пълнеше двете чаши, съдията Ди изпитателно огледа лицето му, поглаждайки бавно бакенбардите си. Когато Ку отново седна, съдията изрече бавно:

— С най-дълбоко съжаление трябва да ви съобщя, господин Ку, че Кехлибар е убита.

Ку пребледня. Застина като вкаменен, без да откъсва от съдията широко отворените си изплашени очи. Изведнъж избухна:

— Убита! Как е възможно? Кой я е убил? Къде е била, когато…

Съдията Ди вдигна ръка.

— На последния въпрос сам знаете отговора, господин Ку. Вие сам сте я изпратили в оня пущинак.

— Пущинак ли? Какъв пущинак! Ах, защо, защо не ме послуша! Как ли не я молих, как ли не я разпитвах да каже поне къде отива, но тя…