Читать «Императорската перла» онлайн - страница 18

— Най-добре започнете от началото, господин Ку — прекъсна го повторно съдията. — Пийнете глътка чай. Разбира се, това е голям удар и вие сте сломен. Но ако не разбера всички подробности, и то още сега, няма да успея да заловя злодея, който я уби.

Ку отпи няколко глътки, после попита с по-спокоен тон:

— Кой е убиецът?

— Засега не знаем това.

— Как е станало?

— Намушкана е с кама в сърцето. Не се е мъчила, издъхнала е на мига.

Ку кимна. После продължи с омекнал глас:

— Беше невероятна жена, ваше превъзходителство. Имаше рядка дарба, от пръв поглед безпогрешно оценяваше антики и най-вече скъпоценните камъни. Няколко години ми помагаше при проучването на древните реликви, беше чаровен събеседник и приятел… — Ку отнесено погледна резбованите полици по стената вдясно от вратата, където с вкус бяха подредени порцеланови и нефритови статуетки и съдове. — Всичко това е нейно дело — продължи той, — както и каталогът. Когато я купих преди четири години, беше съвсем неграмотна, но започнах да я обучавам и след по-малко от две години вече пишеше наистина много хубаво…

Той изхлипа и скри лице в дланите си.

— Откъде я взехте? — учтиво попита съдията Ди.

— Беше робиня в дома на Тун Икуан. Аз…

— Тун Икуан? — възкликна съдията Ди. Това бе името под надписа в залата на обитаваната от духове къща. Освен това жената му бе казала, че и тя, и онзи, с когото имаше среща, познават имението като дланта си. — Да не би — продължи съдията — Тун Икуан да е баща на Тун Май, убития студент?

— Точно така, ваше превъзходителство. Кехлибар беше сираче и старият господин Тун много я обичаше. Преди четири години, когато му се наложи да разпродаде каквото имаше, много държеше да намери за Кехлибар добър дом и я предложи на мен. И понеже аз нямам деца, купих я за четири кюлчета злато с намерението да я осиновя. Но тя от ден на ден ставаше все по-красива. Притежаваше невероятно изящество, същинска нефритова статуя. Тя… — Ку разтърка очите си и след малко добави: — Тъй като първата ми съпруга е… хронично болна, преди две години се ожених за госпожица Кехлибар и тя стана моя втора съпруга. Разбира се, аз съм доста по-възрастен, но общите ни интереси…

— Напълно ви разбирам. Сега ми кажете по каква работа я изпратихте?

Ку бавно допи чая си и едва тогава отговори:

— Историята е следната, ваше превъзходителство: Тя ми беше препоръчала Тун Май като способен любител антиквар. Естествено, познаваше го добре, нали са израсли заедно. Преди два дни ми каза, че Тун Май е намерил много рядка и изключително ценна антика… една ваза. Съвършените вази се броят на пръсти, за тази се искаха десет кюлчета злато. Кехлибар каза, че в действителност вазата струва най-малко двойно повече. И понеже била прочут образец много колекционери копнеели да я притежават, Тун не искал да се разчува, че я продава на мен. Обещал да й я предаде на безопасно място, което и двамата познават. Щял да бъде там вечерта след състезанието. Опитах се да изкопча от нея кое е това място. Млада жена, съвсем сама, с толкова пари… Тя обаче настояваше, че няма никаква опасност… Тази вечер, когато научих за смъртта на Тун, разбрах, че ще го чака напразно. Надявах се да я заваря у дома и много се разтревожих. Но какво можех да направя, дори не знаех къде е срещата им…