Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 14

Тук следвало би да се даде край на настоящата повест, защото целта, за която се пише, можеше да се постигне и с толкова. Но делото не се свърши с толкова, горчивите минути останаха за на подир, като такива, в които следва развръзката и самото заключение на главната мисъл от разказа.

Освен това, при всичкото желание на повествователя да даде един по-благоприятен край на разказа си, или поне да посмекчи лошите до отвращение впечатления на мнозина читатели, между които, уверен е, ще има и много уважаеми, благовъзпитани и добродетелни дами, по необходимост чувства се длъжен да се извини пред тях за оскорблението на невинния им слух и особито за това, че и занапред надали ще му бъде възможно да ги удовлетвори с някое измислено морално-наставително променение в постъпките и характера на действующите лица, понеже нито като съгледвач, нито като фантазер — измислювач не му е позволено да отстъпва от самата истина и действителността, о която един точен и изкусен писател трябва де се придържа като слепец о тягата си.

Сетне обстоятелствата тъй се бяха сложили сами, щото благоразумието или неблагоразумието на едната страна трябваше да роди неблагоразумие или благоразумие у другата. А що е виновен съчинителят, ако явленията в живота и частните факти свидетелстват за вероятността на изложението и ако ви приказва, следователно, без всякои украшения простичко за всичко онова, което се е случвало, случило, а може и ще да се случи в действителността с хора, от които може да се очаква всичко, особито когато твърдият характер се надвие от безхарактерността, развратът обезобрази истинската нравственост, а лъжовната и развалена цивилизация затъмни светлите зари на истинската, строгата и солидна цивилизация; когато, казвам, гражданинът се обърне на маймуна, а маймуната почне да се слави с именованието честен образован и примерен гражданин!… Да, тъй е. Предупреждавам читателите, краят на повестта е май трагичен, може би и повечко, отколкото те очекват. Нека слушат до края и нека съдят сами какви са, що са, где са какви трябва да бъдат на века си в средата на обществото, с уважението и доверието на което трябва да се ползват за спокойствието си за нравственото си удовлетворение и за благоденствието си. Нека помнят, че за да стане някой маймуна-маскара, е най-лесна работа; най-трудното е човек да си остане за всегда човек, каквито и да са обстоятелствата и духът на времето. Четете по-нататък.

IX

Часът беше три след полунощ. Тайно безпокойство овладя госпожата. Едно тъмно предчувствие, смесено с твърде малка доза от надежда успя да се вгнезди в сърцето й. Нещо отвътре все й шепнеше: зло, зло, зло! Тя беше готова да прости мъжа си, само и само да си дойдеше веднъж, но той не си идеше.

Мехадия още спеше, слънцето наближаваше да изгрее, вън беше ясно и прохладно като на горите сутрина след една хубава, ясна, суха нощ, след хубавото време. Госпожата вече седеше у разтворения прозорец замислена, тъжна, може би и гневна. Как е минала тя нощта, не е известно.