Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 13

VIII

Последната сцена през деня нема такива зли последствия за нарушаванието на местното благочиние. Мнозина очакваха по-нататъшното разпореждане на местната полиция за наказанието на невежливата и безобразна мадама; мнозина казваха, че полицията трябва и ще я изгони обратно в Оршова, за да си иде, откъдето е дошла; но нищо такова не се случи. Мнозина дори заявиха на полицията своето крайно неудоволствие против госпожата и поискаха удалението й, като такава, която срамеше обществото с неблаговъзпитаното си поведение; но последната решително се отказа да изпълни искането им, на основание, че всекиму е позволено да дохожда и да пребивава в Мехадия за полза на здравието си; че в Херкулес-Бад са идвали и много по-разстроени в здравието си, дори безумни, които са се връщали с белези за скорошното им съвършено поправление; че, следователно, полицията не може да употреби желани мерки, преди да се убеди в безполезността на човеколюбивия приют и всеудобните средства за изцелението на тая болна жена, страждуща от пълно разстройство на нервите си. След тоя отговор всички замлъкнаха. Колкото до офицерина и катана, нито единий, нито другийт не направиха никакво заявление; тий дори не се спуснаха след убегающата госпожа, но напротив, благоразумна се оттеглиха настрана и се смяха великодушно, от всичко сърце над речената мадама и за неволно разиграний комически фарс.

Него ден локантите ечаха от веселото настроение на обществения хумор. Най-много забави и разсмя обществото младий и веселий офицерин, който неподражаемо копираше господина и фуриозната му жена. Другарят му, също млад офицерин, за да се поглуми над приятеля и събрата си, поздрави го иронически с честта, която е имал, щото една такава благородна дама да му позавидова на прелестните уши и да пожелае да си ги откъсне и приобрете на памет. Офицеринът, като че усъмнен, побара си ушите, а това произведе силен, продължителен смях. Смяха се дори и келнерите от локантата, гдето обядваха офицерите. Това се повтори няколко пъти през остатъка на деня и на другия ден, в присъствието на много дами и кавалери от разно произхождение. Но, както всичко в света, наконец и комическото надоеде, то се обърна в карикатура и скоро опротивя, защото стана достояние на господските лакеи. При всичко това то направи влахините не само да се червят ежеминутно, но и да не си доседяват на местата, а често и да не си доядат спокойно.

Присмехулниците нямаха работа; тий навсякъде следоваха подир някои влашки дами, които чрез смеха и изкусното си преструвание стараеха се да погълнат хорските насмешки; но негодуванието и срамът ги издаваше на всяка стъпка, без да се сетят, без да щат — скандал!

Най-напокон власите поченаха да говорят и да пущат други любопитни слухове. Тий измислюваха разни истории в произхождението на двата образеца, свои съотечественици, желаейки с това да замажат очите на смешниците, да затулят слуха и устата на хората. С укоряването на другите тий сами искаха да се оправдаят в много греховце, за които ги и преследваха злите езици; но колко сполучиха в това, то се видя от тяхното нощно избягвание след няколко дни.