Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 12

VII

Мъжът липса и не се завърна вече.

Госпожата, след като я надари катанът с коравия си юмрук, веднага се намери при колата. Там кочияшинът я очакваше от минута на минута. Първата й работа бе да види децата си; последните спяха, кое как завърнало. Тя ги разбуди, сне ги, улови ги за ръцете и управи кочияшина към мястото, гдето трябваше да се стоварят вещите, а още след малко тя изчезна във вътрешността на зданието — Францен-Хоф.

Кочияшинът и колата му се махнаха от площада. След три четвърти час, когато локантите бяха почти опустели, човек можеше да види у общата гостилница, в тъй наречения „Дворски салон“, между тук-там останалите и окъснели посетители и една дама, изписана, размазана, нацапана, прекитена, размирисана, седяща до един стол с двете си дечица, тъй също напудрени и претруфени до безобразие, обядвающа с тях, но вече с изкусно превързани уши. Тя току се оглеждаше в отсрещното грамадно огледало, оправяше си бонето на главата, дрехите, кършеше се дотолкова, щото най-сетне сполучи да извика вниманието и явните насмешки на съседките си, две-три немкини и сръбкини, повидимому, които почнаха да си шепнат, да си подмигват една на друга, сочейки с очи на речената дама.

Но дамата, ако и да усещаше лукавите им погледи, преструваше се, че нищо не види, не чува и не знае. Па и да й се щеше да им направи някоя забележка и да си отвърне с един ист презрителен поглед, паче чаяния, но тоя път тя се въздържа, защото умът й беше съвсем другаде насочен; тя мислеше за мъжа си и преди малко нанесената й от него обида. Ушите й причиняваха люта болка, но от срам ли, от етикет ли, тя заглушаваше вътрешните си усещания и се преструваше, като че да не беше й нищо. При всичко това, ако и да си казваше в ума, че мъж й е подлец, виновен, та затуй не смее да й се яви пред очите, нещо я жежеше по коравото сърце, а дебелата съвест й предсказваше нещо недобро. Тя се надяваше, че слабохарактерний й мъж не ще утрае дълго време, но ще се яви такъв же покорен на волята й, както преди, като дома. Но часовете минуваха, а той не се явяваше да я потърси, тъй щото напокон след обед тя трябваше да се прибере с дечицата си.

Минаха се три, четири и пет часа, а мъжът й го нямаше да се завърне и да си види децата.

Тъй се измина и остатъкът от деня, а злобний й мъж още не се явяваше. Цяла нощ го пречаква тя, но и през нощта, до самото разсъмнувание го нема. Това беше лош белег за страшни прокобявания.