Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 16

Когато се сети, че я подиграват тъй безцеремонно и явно, госпожата почена да досадова не на себе си, а на мъжа си, на когото поведението я накара да се унижава пред всякого. Тя отмахна всяко чувство за примирение с него и от нея минута вече не мислеше за друго, освен как да го докопа негде, да му ожули косите, както се жулят перата на едно пиле, да си го накаже по волята, да си го поучи за лекомислието му, но тъй, щото клетий син да я помни, догдето бъде жив.

При всичко това заканванията й оставаха на дума и нищо повече, защото мъжът като че потъна и се изгуби от повърхнината на земята. Известно е, че у слабохарактерните хора гневът бива силен, но не и продължителен. По тая причина тя се отчая във възможността да си съхрани настроението, докак се върне мъж й. И наистина тя много би го очаквала и много усилия би употребила за да си захранва постоянно настоящия гняв, ако не се представеше случай да направи такова откритие, от което тя падна в силен възторг. Случаят беше следущий.

На петия ден г. Н. Н., който преди няколко дни бе толкова добър да помогне и услужи тъй великодушно на това семейство, като му отстъпи собствената си стая за умерената плата от десет фиорина за денонощието, и на тоя път, като че провидението го беше подканило и пратило за утешението на госпожата, яви й се с услугите си.

Той се бе научил от хората, а най-вероятно и сам си знаеше подробностите на историята за изчезнованието на господина, повсеместното му дирене от жена му, както и за наградата, която тя обещаваше ономува, който открие убежището му и й го посочи, може би, казват, и блазнението за сполуката на тая тлъста награда насърчи стъпките му къде известния му номер в Францен-Хоф и той похлопа на вратата.

— Антре — обади се госпожата отвътре.

Н. Н. влезе и се поклони вежливо. Госпожата скочи от фотьойла, на който седеше облегната:

— Ах, господине!

— Мадам, широко сърце, мадам! — мекогласно изговори Н. Н.

— Ах, господине, много съм нещастна! Моят мъж днес петий ден…

— Как, защо? Нима той, мадам, е бил такъв, да презре такава добродетелна съпруга като вас… О, това е ужасно, безчовечно! Не би дръзнал да повярвам…

— Ах, истина е, истина, господине, изпи ми кръвта, изяде ми живота тоя човек! Знаете ли какво ми стори той?… Десет години наред търпя неговите…

— Нещастие! — отговори добродетелний човек с едно майсторски престорено съжаление. — Но, мадам, кураж, всичко ще се поправи, мъж ви, може би, скоро ще се завърне и да се примири с вас. Аз ви предричам дори, че това ще бъде, защото го знам…

— Ах, вий го знаете, где е, вий го видяхте?…