Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 11

При това някои събеседници поддържаха авторитета на жената наравно с авторитета на мъжа; други пък изказваха противното, основавайки се на св. Писание и на неговите думи: „жената да се повинува на мъжа си“.

Как да е, обаче него ден препирните се свършиха с общото признавание безхарактерността на хората вследствие на обществената деморализация. Като довършвание пък на общественото мнение, сир. като качул на всичко, всяк се изрази с думите: безобразие, варварщина. Тия последни думи още по-накъсо характеризуваха влашките нрави по онова време.

Самите влашки семейства, а те бяха най-многочислени в Мехадия, осъдиха поведението на мъжа и на жена му и съжаляваха, че дневний скандал се бе случил именно във времето на тяхното пребивание в Мехадия. Едни от тях благоразумно осъждаха мъжа като слабохарактерен човек, който още от началото не знаел да стегне юздите на жена си; други още по-благоразумни от тях набедяваха жената, като я наричаха изродие полуумно, развалено, отвратително, следователно обществена язва, болест, неизлечима дору в течение на едно и на две човешки поколения. Най-многото честни бащи и майки чудеха се какви хора ще станат децата на тия безумни родители-маскари.

Имаше обаче мъже и жени, които не утърпяха да се не схапят по тоя повод, сир. по повод на дневните тълкувания, дори и в присъствието на хората, на слугите си; а какво е произлязло през деня и вечерта в квартирите им, това остава покрито мраком неизвестности. Известно е само, че на другия ден, според разгласеното шушукане на господарските слуги, из Мехадия се приказваше, че еди-кой си господин, домну, кокону, турил жена си в респект, че други изял една не твърде милостива плесница от коконата си, трети зле се скарал с жена си, четвъртий изхарчил само в предидущия ден, сир. от времето на скандала до вечерта, двеста и нам колко си австрийски жълтици за украшения на жена си, само и само да й смекчи опачността и да й смири камилския инатец; петий оставил семейството си без вечеря и малко ли други подобни приказки се носеха на втория и на третия ден из Херкулес-Бад.

Най-лекомислений от всичките тия разкази бе оня, в който се предаваше с указание дори на личностите, че еди-кой си господин, като се скарал до смърт с опъчаната си жена, дозволил си да я изгони из стаята, а сам смирено се затворил в нея с някоя си хубавица, а добродетелката му жена, споразумяна по-отрано с някого си тънък развратник — богаташ от съседния номер, без да се свени от слугите на хотела, отишла при него в стаята му, тъй както я изгонил мъж й, полуоблечена, и намерила това, което търсила, сир. приют, покровителство и отмъщение на мъжа си. Разумява се, тоя скандал развълнува всичкия Херкулес-Бад. Благовъзпитаните влашки семейства се червяха на всяка стъпка; това ги стори да бягат из Мехадия; тъй и стана: скоро след това половината от власите не се чуха, не се видяха; повечето от тях избягаха ноще, за да не ги види никой. Толкова голям беше скандалът и тъй силно подейства той на влашкото общество в Мехадия.