Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 13

Воинът на светлината танцува с другарите си, но не прехвърля на никого отговорността за своите стъпки.

По време на затишията в битката воинът си почива.

Често се случва по цели дни той да не прави нищо, защото така иска сърцето му; неговата интуиция обаче е винаги будна. Той никога не се поставя на смъртния грях Леност, защото знае до къде може да го доведе: до усещането за скука в неделните следобеди, когато времето минава и нищо не се случва.

Воинът нарича това усещане „гробовно спокойствие“. Спомня си за един откъс от Апокалипсиса: „Проклинам те, защото не си студен, ни горещ. Поне да беше студен или горещ! Но понеже си хладък, ще повърна през устата Си.“

Воинът си почива, забавлява се. Внимание му обаче винаги е будно.

Воинът на светлината знае, че всеки се страхува от всекиго.

Този страх обикновено се проявява под две форми: чрез агресивност или чрез подчинение. Това са двете страни на един и същи проблем.

Ето защо, когато се страхува от някого, воинът се сеща, че и другият изпитва същото чувство за несигурност. Преминал е през подобни препятствия, преживял е същите проблеми.

Но умее да се справя по-добре в такива ситуации. Защо? Защото използва страха си като движеща сила, а не като спирачка.

Тогава воинът се учи от своя противник и действа по същия начин.

За воина не съществува невъзможна любов.

Той не се бои от мълчанието, от безразличието, от това че ще бъде отблъснат. Знае, че зад леденостудения вид, който хората си предават, се крие огнено сърце.

Затова воинът рискува по-често от другите. Той непрестанно търси нечия любов — дори и да се наложи да чуе много пъти думата „не“, да се завърне у дома победен, да се почувства отхвърлен физически и душевно.

Воинът не се поддава на страха, когато търси нещо, от което се нуждае. Без любов той е нищо.

Воинът познава тишината, която предшества някоя важна битка. Тази тишина като че ли казва: „Нещата спряха. Най-добре е да забравиш за битката и да се позабавляваш.“ В такива моменти неопитните бойци оставят оръжието си и се оплакват, че им е скучно.

Воинът насочва цялото си внимание към тишината; в този миг някъде нещо се случва. Той знае, че разрушителните земетресения стават без предупреждение. Минавал е през гората нощем; когато животните притихнат, това означава, че опасността е наблизо.

Докато другите разговарят, воинът усъвършенства умението си да борави със сабята и наблюдава хоризонта.

Воинът на светлината вярва.

И понеже вярва в чудеса, чудесата започват да се случват. Понеже е сигурен, че неговите мисли могат да променят живота му, животът му започва да се променя. Понеже е убеден, че ще срещне любовта, тази любов се появява.

Понякога той се разочарова, понякога се чувства наранен.

И тогава чува забележки от рода на: „Колко е наивен!“

Войнът обаче знае, че си струва. Една изгубена — две спечелени.

Всички, които вярват, знаят това.

Воинът на светлината е разбрал, че е най-добре да следва светлината. Той е предавал, лъгал е, отклонявал се е от пътя си, обръщал се е към силите на мрака. И въпреки това е постигнал успех във всичко — сякаш нищо не се е случвало.