Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 11

„Никога не се заемам с нещо, преди да съм проучил предварително пътя за отстъпление; от друга страна, никога не съм си тръгвал тичешком веднага след като съм влязъл“, бил отговорът.

Воинът на светлината често се обезсърчава.

Мисли, че нищо не е в състояние да събуди чувството, от което се нуждае. Много дни и нощи той е принуден да отстоява завоюваната позиция, без да има ново събитие, което пак да разпали ентусиазма му.

Приятелите му отбелязват: „Може би неговата битка е приключила.“

Чувайки подобни забележки, воинът изпитва болка и срам, защото знае, че не е стигнал там, където е искал. Но той упорит и не се отказва от онова, което е решил да направи.

И тогава, когато най-малко очаква, пред него се отваря нова врата.

Воинът на светлината не допуска в сърцето си чувство на омраза.

Когато се кани да влезе в битка, си спомня какво е казал Христос: „Обичайте враговете си!“ И се подчинява.

Но знае, че актът на опрощението не го задължава да приема всичко; воинът не бива да навежда глава, защото ще изгуби от погледа си хоризонта на своите мечти.

Приема, че противникът се е появил, за да подложи на изпитание неговата храброст, постоянството му, способността му да взема решения. Той го задължава да се бори за мечтите си.

Опитът, натрупан в битките, прави воина на светлината по-силен.

Воинът никога не забравя миналото. Той знае за Духовното търсене на човека, което е написало някои от най-хубавите страници на историята. Познава и някои от най-лошите й глави: кланета, жертвоприношения, мракобесия. Духовното търсене е било използвано за лични цели, а идеалите му са служили като щит за ужасни намерения.

Воинът е чувал забележки от рода на: „Как ще узная дали това е правилният път?“ Виждал е много хора да се отказват от търсенето, тъй като не могат да си отговорят на този въпрос.

Воинът не изпитва съмнения; той следва една безпогрешна формула.

„По плодовете ще познаете дървото“, е казал Исус. Воинът следва това правило и никога не греши.

Воинът на светлината знае колко е важна интуицията.

В разгара на битката той няма време да обмисля ударите на противника и тогава се осланя на инстинкта си, подчинява се на своя ангел.

В мирно време той тълкува поличбите, които Бог му изпраща.

Хората казват: „Луд е!“

Или пък: „Живее в някакъв си измислен свят.“

Или: „Как може да вярва в неща, които са нелогични!“

Воинът обаче знае, че интуицията — това е Божията азбука, и затова продължава да се вслушва във вятъра и да разговаря със звездите.

Воинът на светлината сяда заедно със своите другари край огъня.

Започват да обсъждат завоеванията си и непознатите, които се присъединяват към тях, са добре дошли, защото всеки се гордее с живота си и със Справедливата битка, в която участва. Воинът говори разпалено за своя път, споделя как се е справил с дадено предизвикателство, какво решение е взел в труден момент. Когато разказва истории, той влага в думите си страст и романтика.

Понякога си позволява да преувеличи малко. Спомня си, че предците му също са преувеличавали от време на време.