Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 14

В даден момент пред него неочаквано зейва пропаст; може да си направил хиляда сигурни крачки и една-единствена да разруши всичко Тогава воинът спира, преди да се е самоунищожил.

След като вземе това решение е възможно да чуе четири типа забележки: „Действията ти винаги са били погрешни. Твърде стар си, за да се променяш. Не си достатъчно добър. Не заслужаваш това.“

Той поглежда към небето. И някакъв глас му казва: „Драги мой, всеки е грешил. Прощавам ти, но не мога да те накарам насила да приемеш опрощението. Трябва сам да решиш.“

Истинският воинът на светлината приема опрощението.

Воинът на светлината непрестанно се стреми да стане по-добър.

Всеки удар със сабята крие в себе си векове на мъдрост и медитация. Всеки удар трябва да притежава силата и сръчността на воините от миналото, които и досега продължават да благославят борбата. Всеки ход на битката е съобразен с ходовете, които предишните поколения са се опитвали да предадат чрез традицията. Воинът усъвършенства красотата н своите удари.

Воинът на светлината е достоен за доверие. Случва му се да греши, а понякога и да се надценява. Но той никога не лъже. Когато седне край огъня, разговаря с другарите си. Знае, че думите му ще останат завинаги в паметта на Вселената като свидетелство за възгледите му. Воинът размишлява: „Защо да говоря толкова много, след като често пъти не съм в състояние да направя това, което казвам?“

Сърцето му отговаря: „След като защитаваш публично идеите си, трябва да направиш всичко възможно да живееш в съгласие с тях.“

И понеже смята, че той самият е това, което говори, воинът постепенно се превръща в онова, което казва.

Воинът знае, че понякога битката бива прекъсвана. Няма смисъл да се опитва да ускори нещата; трябва да прояви търпение, да изчака силите отново да влязат в стълкновение. В тишината на бойното поле той чува ударите на сърцето си.

Забелязва, че е напреднал. Че се страхува.

Воинът прави преценка на живота си; проверява дали сабята му е остра, сърцето — удовлетворено, дали в душата му гори вяра. Знае, че поддържането е толкова важно, колкото и самото действие.

Винаги има нещо, което му липсва. Затова воинът използва моментите, които времето спира, за да се въоръжи още по-добре.

Воинът знае, че ангел и демон си оспорват ръката, която държи сабята. Демонът казва: „Няма да издържиш. Няма да улучиш точния момент. Страх те е.“ Ангелът казва: „Няма да издържиш. Няма да улучиш точния момент. Страх те е.“

Воинът се учудва. Говорят едни и същи неща.

Тогава демонът продължава: „Позволи ми да ти помогна.“ А ангелът казва: „Ще ти помогна.“

В този миг воинът разбира каква е разликата. Думите са същите, но съюзниците са различни.

Тогава той избира ръката на своя ангел.

Всеки път, когато воинът вади сабята си, той я използва.

Може да си послужи с нея, за да проправи път, да помогне на някого или пък да отстрани някаква опасност, но сабята по принцип е капризна и не обича да вадят острието й без нужда.