Читать «Слуховете за мен» онлайн - страница 5

— Мисля, че и на идване го видях — обади се шофьорът. — Искате ли да се обзаложим, че това са хората, които ви следят.

Разнесе се страхотен гръм, небето се обагри от яркочервено зарево. Вдигнах поглед за да видя как огромна огнена топка простира пипала във всички посоки. Хеликоптерът се бе блъснал в една десететажна сграда. Вероятно вниманието им е било напълно съсредоточено върху това, което става на земята и пилотът не е забелязал опасността.

— Така ви се пада, глупаци. Хи-хи-хи — смееше се шофьорът с истеричен глас. Очите му гледаха безумно и аз реших, че ще е неразумно да остана задълго в компанията му.

— Спомних си нещо — рекох аз. — Ще ме свалиш ли тук?

Всъщност, бях се сетил, че наблизо имаше психиатрична лечебница.

— Но къде отивате? — запита шофьорът.

— Не е твоя работа — отрязах го аз.

Навън беше ужасно горещо. В приемната на болницата трябваше да чакам 20 минути. Най-сетне дойде и моят ред. Когато влязох, докторът откъсна очи от малък поративен телевизор. Тъкмо предаваха репортаж за вертолетната катастрофа.

— И небето се задръсти — изкоментира докторът. — Също като в моята чакалня.

Кимнах, след това започнах да разказвам с объркан глас събитията от последното денонощие. Не разполагах с много време, в службата ме очакваха.

— Снощи говореха за мен по телевизията. Тази сутрин всички вестници са публикували статии за мен. Във влака… по радиото… зад гърба ми всеки… къщата ми, дори таксито, което наех се подслушват… заговор с невероятен размах… дори хеликоптерът, който току-що се разби преследваше мен.

Докторът ме наблюдаваше напрегнато, на челото му се появиха бръчки. Най-накрая махна с ръка да млъкна и започна да крещи:

— Защо не дойде по-рано! Симптомите говорят за напредване на заболяването, не ми остава нищо друго освен да те хоспитализирам принудително! Всичко е от ясно, по-ясно. Мания за преследване. С фантазно-образен характер и халюцинаторно мислене. Класически случай на шизофрения. За щастие, личността все още е запазена. Трябва незабавно да бъдеш приет в Университетската болница. Ще ти напиша талон.

— Почакайте малко — почти извиках аз. — Говорих малко объркано, та сигурно не сте ме разбрали правилно. Искам да кажа, че това което ви разказах не е халюцинация. Всичко е истина. Аз съм само един обикновен служител, а по петите ми непрестанно се мъкнат репортери, душат и за най-дребната случка в живота ми. Дойдох само за съвет, не искам нищо повече. Мисля, че по-скоро тук става дума за анормално поведение на цялото общество, за параноични тенденции в нашите мас медии. Това, което искам от вас е да ме посъветвате как да съхраня разсъдъка си в това ненормално обкръжение.

Докторът поклати глава и вдигна телефона.

— Думите ти само потвърждават моята диагнозата — рече той. Внезапно ръката му замръзна върху циферблата. Той се втрещи в екрана на телевизора, където отново показваха моята снимка. Очите му бяха изцъклени.