Читать «Слуховете за мен» онлайн

Останах изумен, когато, докато гледах новините по националния канал, говорителят внезапно заговори за мен.

— …с това приключват новините от Виетнам. А сега — домашните новини. Днес господин Цутоми Моришита покани на чай госпожица Акико Микава, машинописка в неговата служба, но му бе отказано. Това е петия опит на господин Моришита, но досега госпожица Микава се съгласи само веднъж да му прави компания — първия път. Всички следващи опити завършиха безуспешно.

— Ъ? Какво, какво, какво?

Треснах чашата върху ниската масичка и загледах с разширени очи телевизора.

— Какво, по дяволите, означава всичко това?

На екрана се появи замъгления ми облик.

— Все още не е известна причината, поради която госпожица Микава упорства в своите откази — продължаваше говорителят. — Обаче, по сведения на госпожица Хирума Сакамато, приятелка и колежка на госпожица Микава, не се касае за неприязън на последната към господин Моришита. По-вероятната причина е, че тя просто не го харесва достатъчно.

На екрана се появи снимката на Акико Микава в едър план.

— Оттук може да се направи извода, че господин Моришита не е успял да направи необходимото впечатление на госпожица Микава, когато за първи път са пили чай. Междувременно, според осведомени източници, тази вечер след работа господин Моришита се е прибрал направо вкъщи, където сам е приготвил и изял вечерята си. С това приключват новините ни за господин Моришита. Други новини: Тази вечер се открива фестивалът на свещения храм „Якуйоке Хачиман“ в Музугока, Кобе. От мястото на събитието ще проследим директния репортаж на господин Мицуно.

— Да, Мицуно ви чува…

Седях неподвижно, вперил замаян поглед в екрана на телевизора, докато вървеше репортажа.

— Уф, това пък какво беше?! — промърморих най-накрая.

Сигурно халюцинация. А и какво друго можеше да бъде? Илюзия, придружена със слухова халюцинация, това е отговорът. Всяко друго обяснение би било невероятно. Първо, какъв смисъл би имало да се прави репортаж за моите опити да поканя Акико Микава на чай, които в края на краищата се провалиха с гръм и трясък? Тази новина няма никаква стойност.

И все пак, халюцинация или не, репортажът, подплатен със снимки и подходящ текст не ми излизаше от ума. Заклатих отчаяно глава.

— Невъзможно!

Новините свършиха. Кимнах решително и след това обявих на висок глас:

— Това беше илюзия. Да. Една илюзия. Сигурно илюзията изглежда точно така — като реалността.

— Ха-ха-ха-ха! — разсмях се малко по-късно. Гласът ми проехтя глухо в покритата с татами стая. Опитах се да си представя, какво ли би станало, ако подобна новина наистина бе излъчена. Какво ли ще си помислят Акико Микава и колегите от работата? Отново избухнах в смях и този път направо не можех да се спра.

Продължавах да се смея дори след като се завих в моя футон.

На следващия ден името ми оглавяваше страниците на вестниците.