Читать «През цялата нощ» онлайн - страница 20

С треперещи пръсти уви кашона и го завърза с панделка. После го отнесе в дневната и го сложи под елхата. Тъкмо беше свършила, когато на вратата се позвъни. Тя приглади назад косата си, насили се да се усмихне заради Джиджи и отиде да отвори.

Бяха детектив Шор и другият полицай, който бе идвал сутринта заедно с него.

— Пак ли ще си играем игрички, а, Кали? — попита Шор. — Надявам се този път да си поумняла.

7.

Брайън седеше свит на предната дясна седалка, докато Джими Сидънс шофираше по Ийст Ривър Драйв. До този момент никога не се беше страхувал така. Първо мъжът го накара да се покатери по противопожарната стълба на покрива. После го повлече от един покрив на друг чак до края на пресечката, спуснаха се през изоставена сграда и излязоха на улицата, където бе паркирана колата.

Мъжът натика вътре Брайън и му сложи предпазния колан.

— Само не забравяй да ми викаш „тате“, ако някой ни спре — предупреди го.

Детето знаеше, че мъжът се казва Джими. Така се беше обръщала към него жената. Тя изглеждаше толкова уплашена за Брайън. Когато Джими го помъкна през прозореца, жената се разплака и момчето разбра, че се страхува за него. Тя знаеше имената на родителите му. Може би щеше да се обади на ченгетата. Ако го направеше, дали щяха да го търсят? Но мъжът бе заплашил, че ако дойде полиция, ще го убие. Дали говореше сериозно?

Брайън още повече се сви на седалката. Беше уплашен и гладен. И му се ходеше до тоалетна, но се страхуваше да помоли Джими. Утешаваше го единствено медальонът, който висеше на гърдите му над якето. Той бе помогнал на дядо му да се завърне от войната. И щеше да помогне на баща му да оздравее. Със сигурност щеше да помогне и на самия него да се прибере у дома жив и здрав. Беше убеден в това.

Джими Сидънс хвърли поглед към малкия си заложник. За пръв път, откакто бе избягал от затвора, започваше да се отпуска. Все още валеше, но ако снегът не се усилеше, нямаше за какво да се тревожи. Беше сигурен, че Кали няма да се обади в полицията.

Познаваше го достатъчно добре, за да повярва на заканата му да убие хлапето, ако го спрат.

„Няма да гния в панделата до края на живота си — помисли си. — Няма да им дам и възможност да ме тикнат в газовата камера. Или ще успея, или ще умра. Но аз ще успея.“

Мрачно се усмихна. Знаеше, че сигурно са го обявили за общонационално издирване и че наблюдават всички мостове, тунели и изходни магистрали от Ню Йорк. Но нямаха представа накъде се е насочил и със сигурност нямаше да търсят баща и син, пътуващи в автомобил, за чието изчезване все още никой не е съобщил.

Беше извадил от багажника всички подаръци, които мъжът и жената бяха оставили вътре. Сега те лежаха на задната седалка. Сега вече даже служителите, които събираха магистралните такси, да бяха предупредени да внимават, никой нямаше да му обърне внимание.