Читать «През цялата нощ» онлайн - страница 19

Как трябваше да постъпи?

Ако се случеше нещо с Брайън, тя щеше да носи отговорността. Беше взела портфейла на майка му и тъкмо затова я бе проследил. Ако детето не лъжеше, баща му е тежко болен. Замисли се за привлекателната млада жена с розовото палто. По вида й можеше да се закълне, че всичко в живота й е наред.

Дали Джими щеше да пусне момчето, щом стигнеше там, закъдето се бе запътил? Където и да беше това, полицията щеше да започне да търси брат й навсякъде. „А дори да го пусне, Брайън ще разкаже как ме е проследил, защото съм взела портфейла“ — напомни си тя.

Но Джими се бе заканил, че ще застреля момчето, ако ченгетата тръгнат по петите му. И щеше да го направи, Кали не се съмняваше. „Така че, ако съобщя на полицията, Брайън няма никакъв шанс — помисли си. — Ако сега не направя нищо и Джими го пусне, после с чиста съвест ще мога да кажа, че той ме е заплашил да убие детето. И съм сигурна, че ще го направи — каза си. — Това е най-ужасното.“

Представи си лицето на Брайън. Червеникавокестенявата коса, която падаше над челото му, големите, интелигентни сини очи, луничките на лицето му. Когато Джими го вмъкна в апартамента, отначало тя си помисли, че не е на повече от пет години. Начинът, по който говореше обаче, показваше, че момчето е по-голямо. Беше толкова уплашено, когато брат й го повлече със себе си през прозореца и после по противопожарната стълба. Брайън се бе обърнал към нея с умоляващ поглед.

Телефонът иззвъня. Обаждаше се Айка, прекрасната чернокожа жена, която се грижеше за Джиджи всеки следобед след края на работното време на детската градина.

— Просто проверявам дали си се прибрала, Кали — с плътен, успокоителен глас каза тя. — Откри ли продавача на кукли?

— Боя се, че не.

— Жалко. Трябва ли ти още време за пазар?

— Не, веднага ще дойда да взема Джиджи.

— Не се безпокой. Тя вече вечеря с моите хлапета. Трябва да купя мляко за закуска, така че и без това ще излизам. Ще ти я доведа след около половин час.

— Благодаря, Айка. — Кали затвори телефона. Едва сега забеляза, че все още е по шлифер и че в апартамента е тъмно. Тя се съблече, влезе в спалнята и отвори вратата на гардероба. Ахна, когато видя, че Джими е взел коженото яке и кафявия панталон на Франк. Дрехите, които бе носел брат й, бяха захвърлени на пода — яке, панталон и мръсен гащеризон.

Кали се наведе и вдигна якето. Детектив Шор й беше казал, че брат й е стрелял по пазач и му е взел дрехите. Очевидно това бе неговата униформа — а ето и дупките от куршум.

Отчаяно уви якето и панталона в палтото. Ами ако ченгетата дойдеха със заповед за обиск? Изобщо нямаше да й повярват, че Джими сам е влязъл в апартамента й. Щяха да са сигурни, че тя му е дала дрехи. И отново щяха да я пратят в затвора. Тогава завинаги щеше да загуби Джиджи! Как да постъпи?

Погледна към гардероба и ужасено затърси изход от положението. На горната полица имаше кашон, в който държеше дрехи. Тя го свали, отвори го, извади дрехите и ги нареди върху полицата. После сгъна униформата и палтото, постави ги в кашона, затвори капака, изтича до леглото и се наведе, за да извади отдолу хартията за опаковане на коледни подаръци, която пазеше там.