Читать «През цялата нощ» онлайн - страница 17

Джими погледна към Брайън.

— Само да се разцивриш и… — остави заплахата недоизречена.

Момчето кимна, за да покаже, че е разбрало. Бе прекалено уплашено, за да говори.

— Всичко ли ти е ясно, Кали?

Тя кимна. „Колко глупава съм била — каза си. — Мислех си, че съм се измъкнала от него. Няма начин. Дори знае телефонния ми номер.“

Той набра цифрите и телефонът до нея иззвъня.

— Ало. — Гласът й беше тих и приглушен.

— Кали, обажда се Джими. Слушай, загазил съм. Сигурно вече знаеш. Съжалявам, че се опитах да избягам. Надявам се, че пазачът ще се оправи. Скапан съм и ме е страх. — Гласът му звучеше като хленчене. — Позвъни на Джил Уайнстийн. Адвокатът, който ми дадоха. Кажи му, че ще го чакам в катедралата „Сейнт Патрик“ след края на службата в полунощ. Кажи му, че искам да се предам и трябва да е с мен. Номерът на домашния му телефон е 555–0267. Кали, съжалявам, че така обърках всичко.

Той изключи клетъчния телефон. Сестра му също затвори.

— Не могат да проследят клетъчен телефон, нали знаеш? Добре, сега позвъни на Уайнстийн и му кажи същото. Ако ченгетата подслушват, вече трябва да са хукнали.

— Джими, те ще си помислят, че аз…

Той направи две крачки и застана до нея, опрял пистолета в главата й.

— Позвъни му.

— Адвокатът ти може да не си е вкъщи и да откаже да се срещне с теб.

— Няма. Познавам го. Той е кретен. Стреми се към слава. Телефонирай му.

Нямаше нужда да й го повтаря. В момента, в който Джил Уайнстийн отговори, Кали припряно каза:

— Вие не ме познавате. Аз съм Кали Хънтър. Току-що ми позвъни брат ми, Джими Сидънс. Иска да ви предам… — С треперещ глас тя повтори съобщението.

— Ще отида на срещата — отвърна адвокатът. — Радвам се, че е решил така, но ако онзи пазач умре, Джими ще бъде съден за убийство. За първото убийство го осъдиха на доживотен затвор без право на помилване, но сега… — Той замълча.

— Мисля, че му е ясно. — Кали видя жеста на брат си. — Трябва да затварям. Дочуване, господин Уайнстийн.

— Страхотна съучастничка си, сестричке — каза й Джими. Той погледна към Брайън. — Как се казваш, хлапе?

— Брайън — промълви момчето.

— Хайде, Брайън. Махаме се от тук.

— Остави го на мира, Джими. Моля те. Остави го тук при мен.

— Няма начин. Може да изтичаш при ченгетата, въпреки че здравата ще загазиш в момента, в който хлапето се раздрънка. В края на краищата ти все пак си откраднала портфейла на майка му. Не, хлапето идва с мен. Никой няма да обърне внимание на мъж с малко дете, нали така? Ще го пусна утре сутрин, щом стигна там, закъдето съм тръгнал. После им разправяйте каквото си искате за мен. Хлапето даже ще потвърди думите ти, нали, синко?