Читать «През цялата нощ» онлайн - страница 15

Том Дорнън отвори очи и немощно изрече:

— Здравей, скъпа.

— Здравей. — Тя се наведе и го целуна. — Извинявай, че следобед бях такава ревла. Наречи го постменструален синдром или просто старомодно облекчение. Знаеш колко съм сантиментална. Плача даже когато филмите имат щастлив край.

Тя го погледна в очите.

— Справяш се страхотно. Наистина.

Ясно виждаше, че не й вярва.

— Мислех си, че ще доведеш и децата. — Гласът му бе слаб и пресеклив.

Катрин осъзна, че пред Том няма да е в състояние да изрече името на Брайън, без да избухне в сълзи.

— Страхувах се да не те изтощят — бързо изрече. — Реших, че ще е най-добре да почакат до утре сутрин.

— Обажда се майка ти — сънливо рече Том. — Сестрата разговаря с нея. Казала, че ми праща по теб специален подарък. Какъв е?

— Не и без момчетата. Те искат да ти го дадат.

— Добре. Но утре сутрин непременно ги доведи. Искам да ги видя.

— Разбира се. Но след като сега сме само двамата, може би трябва да се пъхна при теб под завивките.

Том отново отвори очи.

— Това вече е приказка. — На устните му се появи усмивка. И после заспа.

Тя отпусна глава на гърдите му и дълго остана така. После бързо се изправи, когато сестрата влезе на пръсти в стаята.

— Нали изглежда прекрасно? — весело попита Катрин, когато жената хвана китката му, за да му премери пулса.

Знаеше, че макар и заспал, Том може би я чува. Хвърли последен поглед към съпруга си и бързо излезе навън, мина по коридора и се спусна с асансьора във фоайето, за да се върне в очакващата я кола.

Цивилният полицай отговори на неизречения й въпрос:

— Засега няма нищо, госпожо Дорнън.

5.

— Казах да ми го дадеш — зловещо изрече Джими Сидънс.

Кали се опита да остане спокойна.

— Не зная за какво говори това момче, Джими.

— Ами, разбира се, че знаеш — възрази Брайън. — Видях те да взимаш портфейла на мама. И те проследих, защото трябва да й го върна.

— Какво умно хлапе! — подигра му се Сидънс. — Винаги върви след парите. — Злобно изгледа сестра си. — Не ме принуждавай да ти го взимам насила, Кали.

Нямаше смисъл да се преструва. Джими знаеше, че детето казва истината. Тя бръкна в джоба си и извади красивия портфейл от марокен. После безмълвно го подаде на брат си.

— Това е на майка ми — предизвикателно каза Брайън. Но погледът, който му отправи мъжът, го накара да потръпне. Беше решил да се опита да грабне портфейла, но сега, внезапно уплашен, пъхна ръце дълбоко в джобовете си.

Джими Сидънс отвори отделението за банкноти.

— Леле, леле! — възхитено извика. — Изненадваш ме, Кали. По-добра си от някои джебчийки, които познавам.