Читать «През цялата нощ» онлайн - страница 13

Някакъв шум отвън го накара рязко да се обърне. Погледна през шпионката, но не успя да види никого. Заплашително показа на Кали, че за нея ще е най-добре да пази тишина, безшумно натисна бравата и открехна вратата точно навреме, за да види момченцето, което започна да отстъпва назад към стълбището.

Джими рязко отвори вратата, хвана детето с ръка през кръста, с другата му запуши устата и го вмъкна вътре, после грубо го просна на пода.

— Подслушваш, а, хлапенце? Кой е този, Кали?

— Остави го, Джими. Не зная кой е — извика тя. — Никога не съм го виждала.

Брайън беше толкова уплашен, че почти онемя. Но разбираше, че мъжът и жената са ядосани един на друг. Навярно този човек щеше да му помогне да си върне портфейла. Момчето посочи към Кали.

— Тя взе портфейла на мама.

Джими го пусна.

— Хей, на това вече му казвам добра новина — ухили се той и се обърна към сестра си: — Нали?

4.

Цивилен полицай откара Катрин до болницата с необозначен автомобил.

— Ще ви чакам тук, госпожо Дорнън — каза той. — Ще оставя радиостанцията включена, така че ще научим в момента, в който открият Брайън.

Катрин кимна. „Ако открият Брайън“ — мина й през ума. Усети, че гърлото й се свива от ужас.

Фоайето на болницата беше украсено за празниците. По средата имаше елха, навсякъде висяха гирлянди от елхови клонки.

Дадоха й пропуск и я осведомиха, че сега Том е в стая №530. Тя отиде при асансьорите и влезе в един от тях, вече наполовина пълен предимно с болнични служители — лекари с бели престилки, санитари в зелени дрехи и две медицински сестри.

„Преди две седмици — помисли си Катрин — Том правеше визитации в «Сейнт Мери» в Омаха, а аз пазарувах за Коледа. Онази вечер заведохме децата да хапнат хамбургери. Животът беше толкова нормален и весел и се шегувахме за миналата година, когато той толкова се измъчи, докато закрепи елхата на стойката. Обещах му, че преди Бъдни вечер ще купя нова стойка. И отново си помислих колко уморен изглежда, но не направих нищо.“

Три дни след това той припадна.

— Не натиснахте ли бутона за петия етаж? — попита я някой.

Катрин трепна.

— А, да, благодаря ви. — Излезе и за миг постоя неподвижна, за да събере мислите си. После откри на стената стрелка, сочеща към стаи 515–530.

Когато приближи до бюрото на сестрите, видя зад него Спенс Кроули. Устата и пресъхна. Веднага след операцията същата сутрин той я беше уверил, че всичко е минало гладко и че следобед асистентът му щял да наглежда Том. „Тогава защо Спенс е тук? — уплаши се тя. — Дали не се е случило нещо?“

Той я забеляза и се усмихна. „О, Господи, нямаше да се усмихва, ако Том е…“ Поредната мисъл, която не можеше да довърши.

Той бързо заобиколи бюрото.

— Катрин, само да можеше да се видиш! Том е добре. Много е изтощен, разбира се, но резултатите са добри.