Читать «През цялата нощ» онлайн - страница 12

Петнайсет минути по-късно отключи слабата ключалка на апартамента на Кали и се вмъкна вътре. „Какъв коптор — помисли си, докато оглеждаше пукнатините по тавана и изтъркания линолеум в малкото антре. — Но пък е чисто. Кали винаги е била чистница.“ Под елхата в ъгъла на помещението, което минаваше за дневна, имаше две пакетчета.

Джими сви рамене и влезе в спалнята. Прерови гардероба, за да открие дрехите, които трябваше да са там. След като се преоблече, претършува жилището, но не намери пари. Отвори вратата на кухненския бокс, погледна в хладилника, но вътре нямаше бира. Взе си пепси и си направи сандвич.

Според онова, което му бяха казали неговите източници, Кали вече трябваше да се е прибрала от болницата. Той знаеше, че по пътя е минала да вземе Джиджи от жената, която я гледаше. Седна на дивана, приковал поглед към входната врата. Нервите му бяха опънати. Беше похарчил за храна повечето от доларите, които откри в джобовете на пазача. Трябваше да намери пари за магистралните такси, а също, за да напълни още един резервоар бензин. „Хайде, Кали — помисли си, — къде се губиш, по дяволите?“

В шест без десет чу входната врата да се отключва. Скочи на крака, притича до коридора и се прилепи до стената. Изчака сестра му да влезе и да затвори вратата, после запуши устата й с ръка.

— Не викай! — прошепна той, докато заглушаваше с длан ужасения й стон. — Разбираш ли?

Тя кимна с разширени от страх очи.

— Къде е Джиджи? Защо не е с теб?

После освободи устата й, за да му отговори. Тя едва изрече:

— При детегледачката е. Днес ще остане до по-късно, за да мога да напазарувам. Какво правиш тук, Джими?

— Колко пари имаш?

— Ето, вземи ми чантата. — Кали му я подаде, като се молеше брат й да не се сети да претърси джобовете на шлифера й. „О, Господи — помисли си тя, — накарай го да си отиде!“

Той взе чантата и с тих, заплашителен глас я предупреди:

— Сега ще те пусна, Кали. Не се опитвай да правиш нищо, иначе Джиджи ще остане без майка. Ясно ли е?

— Да. Да.

Тя изчака да я пусне, после бавно се обърна към него. Не го беше виждала от онази ужасна нощ преди почти три години, когато с Джиджи на ръце се бе прибрала от работа в детската градина и го завари да я чака в апартамента й в Уест Вилидж.

Не се бе променил много. Само косата му беше по-къса и лицето му — по-слабо. В очите му не се забелязваше дори искрица от случайната топлота, която навремето я караше да се надява, че има възможност някой ден да се поправи. Нищо не беше останало от уплашеното шестгодишно момче, вкопчило се в нея, когато майка им ги бе оставила при баба им, за да изчезне от живота им.

Той отвори чантата, прерови я и извади яркозеленото й портмоне.

— Осемнайсет долара — ядосано каза Джими, след като бързо преброи парите й. — Само толкова ли?

— Джими, получавам заплата вдругиден — отвърна Кали. — Моля те, просто ги вземи и се махай от тук. Моля те, остави ме на мира.

„Резервоарът е пълен до половината — помисли си той. — Тук има пари да го напълня догоре и за таксите. Може би ще успея да стигна до Канада.“ Трябваше да запуши устата на Кали, разбира се, което нямаше да е много трудно. Просто щеше да я предупреди, че ако прати ченгетата по следите му и го пипнат, той ще заяви, че сестра му е уредила да му дадат пистолета, с който е стрелял по пазача.