Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 46

Той отново се навъси насреща й.

— Специални условия?

— Теорията на Падма била, че нещо в нашето собствено общество на Екзотиките възпрепятства този вид личностно развитие, което е направило възможна появата на човек като Донал Грейм. Каквито и други неща да се говорят за него, никой не може да отрече, че Донал е имал такива способности, каквито нито един екзотик никога до сега не е постигал. Падма казваше, че това е показател за някакво сляпо петно в нашата представа за нас самите.

Потокът на онова, което му разправяше я увлече и очите й отново станаха синьо-зелени и бездънни.

— Така че — продължи тя, — той получил общото съгласие да му позволят да експериментира с петдесетима от нас — тогава ни наричаха децата на Падма — и той се постара веднага щом станем способни да разбираме, да ни запознаят не само с елементите на собствената ни култура, но и с културите на Дорсай и Дружествените светове, които нашият манталитет на екзотици винаги е отхвърлял автоматично. Знаеш, че семейната структура на Мара и Култис е далеч по-свободна от тази на Дорсай или на Дружествените светове. Като деца, ние се отнасяме към всички възрастни почти също тъй, както към родителите или близките ни роднини. Нас петдесетимата никой не ни тласкаше в една или друга посока, обаче ние разполагахме с повече свобода да се привързваме към отделни личности и да си позволяваме романтични увлечения, вместо логично мислене. Нали разбираш — романтичната нагласа е онзи позволен на дорсайските и дружествените деца общ елемент, от който на Екзотиките винаги са ни отклонявали.

Хал седеше и я изучаваше, докато тя говореше.

Все още не разбираше накъде са насочени думите й, но през малкото физическо разстояние, което ги разделяше, ясно усещаше, че онова, което Аджийла говореше не само е изключително важно за нея, но е и нещо, което й е трудно да сподели с него. Той кимна, за да я насърчи да продължи и тя го направи.

— Накратко казано — рече тя, — беше ни позволено свободно да се влюбваме в нещо или някого, за което обикновено биха ни казали, че това са непродуктивни субекти на подобно внимание. В моя случай още щом пораснах достатъчно, за да науча за нея, аз се влюбих в историята на Там Олин — блестящия и мрачен междузвезден новинар, който се опитал и почти успял да унищожи Дружествената култура заради лична вендета — само за да промени изведнъж и напълно държанието си, да се върне на Земята и да поеме цялата отговорност за Последната Енциклопедия, където той се оказал единственият човек, освен Марк Торе, който е чул гласове в Точката на прехода.

Лицето й се бе оживило. Емоциите й завладяха Хал така, както би могла да го завладее само музиката.

— Това е мъжът, който все още ръководи Последната Енциклопедия — продължи въодушевено тя, — който през всичките тези години я управлява в името на човечеството и отказва да позволи на който и да било друг човек или сила да я контролира. Когато станах на девет години, аз вече знаех, че трябва да дойда тук; когато станах на единадесет, ми го позволиха — на личната отговорност на Там Олин.