Читать «Сънят» онлайн - страница 91
Джейн Ан Кренц
Колби косо погледна Брандън.
— Вярваш ли й?
Брандън се замисли.
— Знам, че нямам причина да й вярвам, не и след това, което сътвори. Но по някакъв начин, ми се струва, че този път може би казва истината.
— Трудна ситуация. — Колби замълча.
— Мислиш ли, че трябва да кажем на Даяна?
— Не, и без това й дойде в повече.
— Кое? — любопитно отвърна Брандън.
— Очаквам тя да ми каже.
Тя не можеше да чака повече. Беше сигурна. Не само защото й закъсня с няколко дни, тя просто го предусещаше. Беше сигурна, че е бременна. Тази мисъл беше дълбоко загнездена и отричаше всеки опит за рационален анализ. Взираше се в календара в ръката си, и дребните числа и дни изгубиха очертания.
— Няма защо да броиш дните, когато си в отпуск, скъпа. — Колби се приближи зад нея и я прегърна през рамо. Пъргаво взе календара от ръката й. — Или има нещо по-важно?
— По-важно ли? — тя усети, че нервничи. Много повече, отколкото ако се явяваше на интервю за нова работа.
— Да не би да изпуснах рождения ти ден? — Той лукаво се усмихна и сгуши лице в шията й. — Не се тревожи, мога да ти спретна страхотен подарък за нула време.
— Рожденият ми ден е чак през ноември.
— Няма нищо, мога да ти покажа подаръка си по-рано.
— Нали трябваше да пишеш тази сутрин?
Той захапа ухото й.
— Днес вече написах страхотен материал. Мога да си позволя почивка. После си обещах, че ще се върна и ще напиша още по-велики мисли.
— Колби — сериозно рече Даяна. — Не разбираш ли, та аз дори не знам кога е рожденият ти ден?
Той престана да хапе ухото й.
— На втори септември. Защо?
— Нищо, нищо. Просто още едно доказателство, че не знаем толкова много неща един за друг.
— Но и двамата бързо схващаме. — Той продължи да си играе с меката част на ухото й.
Даяна си пое дълбоко въздух. Дойде моментът да вземе решение.
— Колби, да си вземем храна и да идем да обядваме на върха на водопада „Окованата жена“.
— Убеди ме. Човек може да напише великите си мисли по всяко друго време. Ще направя сандвичите и ще опаковам другите съществени неща, които ни трябват, когато ходим при водопада „Окованата жена“. — Той я стрелна с поглед, изпълнен с очакване и желание, и се отправи към стълбището, което водеше към спалнята.
Даяна го наблюдаваше с огорчение. Тя се чудеше дали Колби си спомня за единствения път, когато забравиха за тези съществени неща. Той все още не беше споменавал за случилото се в онази нощ в пещерата.
Ами ако отрече, че има нещо общо с това? Ами ако съвсем откровено не си спомня, че се е любил с нея без предпазни средства? Ами, ако си спомняше, но не искаше да повярва, че за нещастие тя забременява точно, когато съвсем нехайно и двамата забравят да се предпазят?
Ами ако той не желаеше да поеме отговорност заедно с нея?
Дни наред тези въпроси занимаваха мислите й. И ставаха все по-настоятелни, откакто Брандън замина за Портланд. Даяна ставаше все по-напрегната, колкото по-явен ставаше фактът, че е бременна.
Знаеше, че Колби е забелязал вглъбеността й и неспокойствието, които така усърдно се опитваше да прикрие. Веднъж-дваж той я беше питал дали всичко е наред, но престана да задава въпроси, след като получи утвърдителен отговор.