Читать «Сънят» онлайн - страница 89

— Не съм стигнала до там — призна Даяна. — Все още съм на глава десета. Бедното момиче. Има големи проблеми.

— Те са си нейни, а не наши и определено не на Брандън. Тя се опитваше да го използва.

— За да избяга от деспотичното си семейство.

— Всеки си има нещо, от което да бяга — хладно отсече Колби. — Отнема известно време, докато човек разбере, че единственият начин да избягаш от нещо, е да се освободиш. Не можеш да използваш другите, за да вършат мръсната работа вместо теб.

Даяна се съсредоточи в сандвича си.

— Предполагам, че е така. Въпреки това, ми е жал за нея.

— След всичко, което ти стори? Та тя умишлено се опита да те тероризира, скъпа. Според книгата ми тя не заслужава никакво съчувствие.

— Понякога си много жесток, Колби.

Той се намръщи и захапа голяма хапка от сандвича си.

— Не ме карай да съчувствам на тази малка уличница.

Даяна реши да не подема темата. Знаеше, че лоялността на Колби имаше граници, но беше и твърде ожесточена. Синът му беше за него много по-важен от някаква си невротична тийнейджърка, която си въобразяваше, че бракът е билет за свободата. Даяна си мислеше на кое ли място беше в списъка на приоритетите на Колби. Трябваше да знае, защото нещо й подсказваше, че съвсем скоро щеше да й се наложи да вземе важно решение.

— Брандън ще се връща ли довечера?

— Каза, че ще се връща. Два часа до Портланд, оставя Робин и два часа обратно. Трябва да е тук към седем.

— Как мина срещата ти с Джил Торп?

— Може би ще ги поканя със съпругата му на вечеря някой ден. Става ли?

Даяна се усмихна.

— Разбира се.

Колби замълча за миг и замислено взе да дъвчи.

— Не бил чул нищо за тези номера.

— Има логика, след като зад тях стои Робин. Тя не познава никой в града и следователно не е споделила с никой от местните хора.

— Да.

Даяна леко се намръщи.

— Колби, нещо не е наред ли?

Той поклати глава.

— Всичко е наред вече. Единственото нещо, което ме човърка, е че Робин се измъква безнаказано.

— Тя не гледа на нещата по този начин. Тя търсеше брак, но по най-неподходящия начин, и изгуби шансовете си пред Брандън.

— Слава Богу.

Брандън пристигна малко след седем. Колби хвърли един поглед към изпитото лице на сина си и тръгна към кухнята. Отвори хладилника, извади стек с шест бири и се върна във всекидневната.

— Искаш ли да излезем да седнем на входната площадка за малко? — попита сина си.

Брандън изглеждаше измъчен. Кимна и се изправи. Даяна се намести на дивана и взе „Шокиращата долина“.

— Вие двамата излезте — непринудено рече тя. — Аз ще приключа с книгата, дори и да умра.

Колби й се усмихна вяло. Помисли си, че тази жена наистина беше проницателна. Нямаше нужда да й се обяснява. Знаеше, че точно сега той искаше да говори насаме с Брандън.

На входната площадка беше свежо, но не и хладно за две мъжки момчета, които разполагаха с шест бири. Колби отвори две кутии и подаде едната на сина си.

— В живота на мъжа има моменти — започна Колби, — когато единственото нещо, от което най-много има нужда на света, е бира.

— Да.

— Тежко ли беше пътуването обратно към Портланд?