Читать «Сънят» онлайн - страница 93

— Да. — Е, поне имаше доблестта да си признае, че вината беше и на двамата.

— За малко да не ми кажеш за бебето — замечтано отбеляза Колби, докато поглъщаше и последната хапка от сандвича си. — Както обикновено, държеше в себе си всичките си страхове и тревоги. Кажи ми едно нещо, Даяна. Какво те накара да ми съобщиш новината днес?

— Нямаше смисъл да отлагам. И без тест съм достатъчно сигурна. Налага се да взема някои решения. Но преди това трябва да знам какво е твоето отношение към ситуацията.

— Колко мило, че ме включваш в процеса на вземане на решения, госпожо изпълнител.

Тя се подразни от остротата на тона му. Погледна го нервно, неспособна да определи настроението му. Погледът на Колби беше хладен и прям. Той се взираше в душата й.

— Съжалявам — някак безпомощно отвърна тя.

— Да, и аз. Съжалявам, че толкова се бави да ми го кажеш. Съжалявам, че се опита да поемеш цялото бреме на плещите си в обичайния си стил на Даяна Амазонката. Съжалявам, че не те притиснах до стената и не измъкнах истината от теб по-рано. Знаех си, че нещо не е наред. Не биваше да оставям нещата да се протакат толкова. Е, добре. Човек живее и се учи. А аз очевидно има още много неща да уча за теб, Даяна.

Тя усети надигащата се ярост в себе си. Беше й благодарна, защото измести хладината, пропълзяла в цялото й същество.

— Съжалявам, ако не се справих със ситуацията според твоята представа, но факт е, че нямам никакъв опит в това отношение. Направо щях да полудея, докато се опитвах да реша какво да правя.

Той начумери вежди.

— Какво трудно има в това да решиш, че първото нещо, което е трябвало да направиш, е да ми кажеш?

— Проклет да си, Колби. — Даяна отметна от очите си косите, които вятърът вееше, и го погледна с отчаяние и ярост.

— Не бях сигурна дали искаш да знаеш. Нашата връзка по план трябва да трае само до края на лятото, не си ли спомняш?

— О, Боже. Не започвай пак. Ти си тази, която непрекъснато говори за нашата връзка като планирана само за лятото. Хиляди пъти съм ти казвал, че няма нужда да поставяш срокове.

— Колби, може да не е нищо за теб, но аз трябва да направя своите планове. Не бих могла, ако нещата са неясни и случайни. Трябва да знам някои основни неща, за да организирам живота си. На първо място, не знам какво е да имаш дете.

— Късметлийка, аз пък знам.

Тя се втренчи в него. Усети как се възвръща топлината в тялото й.

— Какво означава това?

— Каквото чу. — Той затършува в кошницата за още един сандвич. — Нали си спомняш, че аз съм специалист по гледането на деца? Сирене или яйца искаш?

— Нищо. Колби, престани да се занимаваш със сандвичите и ми кажи какво точно имаш пред вид.

Той я погледна.

— Точно, каквото казах. Повярвай ми, знам какво правя.

— Де да беше така.

— Успокой се, скъпа. Да следваме нещата едно по едно.

Даяна потърси лицето му.

— И коя е първата стъпка?

— Много просто. Да се оженим.

Даяна не можеше да помръдне.

— Знаех си — прошепна тя най-после. — Дълбоко в себе си, знаех, че си различен. Знаех си, че никога няма да избягаш от отговорност. Благодаря ти, Колби. Предложението ти означава за мен толкова много. — Тя изтри сълзите си с опакото на ръката си. После взе да подсмърча. — Но аз не мога да се оженя за теб.