Читать «Сънят» онлайн - страница 87

— Разходката ще ми се отрази добре. — Тя заслиза по стъпалата.

— Даяна, чакай. Ще дойда с теб.

Тя се извърна към него.

— Не мисля, че е добра идея, Брандън.

Той я погледна въпросително.

— И аз искам да разбера. Имам право да знам дали Робин е въпросният натрапник.

Даяна го погледна безпомощно.

— Брандън, отивам да взема няколко неща, които забравих снощи. Няма нужда да идваш и ти.

— Отиваш да провериш дали някой не ти погажда нов номер, нали? И мислиш, че този някой може да е Робин. Тя е в гората с книгата „Шокиращата долина“. За втори път я чете и я познава много добре. Освен това, знае, че и ти я четеш сега.

Даяна си пое дълбоко въздух.

— Брандън, моля те, чуй ме. Просто ще взема няколко неща, които ми трябват. Това е всичко.

— Възможно е тя да го е направила — бавно рече Брандън. — И двата пъти, когато ти устроиха номер, тя беше навън сама.

Даяна се отказа и забърза по пътя. Спектър я следваше по петите, усещайки промяната в атмосферата.

— Мисля, че тя не би направила такова нещо — след известно време рече Даяна. — Наистина не го мисля.

— Не съм сигурен — отвърна Брандън толкова спокойно, че Даяна се разтревожи. — Тя има причина. Наистина не те харесва. По някакъв начин те обвинява, че си ме накарала да размисля за брака.

— Внимавай, Брандън. Не изричай неща, за които може да съжаляваш по-късно. — На Даяна не й се понрави циничната нотка в гласа му. Напомняше й толкова много за баща му. Но при създалото се положение може би малко цинизъм беше необходим.

Те вървяха мълчаливо, докато пред тях не се появи силуетът на къщата. Когато стигнаха на няколко ярда от автомобилната алея, Спектър наостри уши и започна шумно да лае. Втурна се към стъпалата и взе да души входната врата.

— Вътре има някой — рече Даяна и почувства как студена пот изби по гърба й.

— Спектър върти опашка — бързо забеляза Брандън.

Даяна се намръщи.

— Значи сигурно познава човекът вътре.

— Може да е татко. — Брандън очевидно изпита облекчение и се втурна нагоре по стъпалата. — Може да се е отбил да вземе нещата ти.

— Няма и следа от джипа — отбеляза Даяна, докато пъхаше ключа в ключалката.

Задната врата се тресна, точно когато Спектър се втурна в коридора. Кучето се затича към кухнята, търсейки познатата си плячка. Даяна тръгна след него и тутакси се спъна в купчина боклук, оставена точно пред входа, и падна на пода.

— Добре ли си? — попита Брандън и се спря за миг.

— Да. — Даяна се надигна от купчината старо мляно кафе, влажни салфетки и обелки от зеленчуци. — Пусни Спектър да мине отзад.

— Добре. — Брандън отваряше вече задната врата. Спектър изхвърча и се разлая силно. Момчето последва кучето с бяг, а Даяна тръгна след тях.

Тя мерна един бягащ силует за кратко, преди той да се скрие между дърветата. Кучето следваше натрапника по петите. Брандън и Даяна се ориентираха по силния лай и силния шум от чупещи се клони.

Всичко свърши за минути. Натрапникът нямаше шанс да избяга от кучето, и сигурно го е знаел. След мъничко Даяна и Брандън дотичаха до малка полянка и видяха Спектър да диша тежко над Робин Ламбер, която се беше свила на кълбо и плачеше.