Читать «Кървав сън» онлайн - страница 9
Александър Кирилов
— Извинете ме… — каза тя с превзет глас и последва професора.
— Или пак е загазила или просто искат за последно да си се накарат. — предположи Рейчъл извивайки врат.
— Не знаете какво е в часовете по философия. Те двамата се надприказват. Спорят един с друг, доказват какво ли не. Ужас. — започна да коментира Ашли.
— Нормално е. Той е на 26 — млад преподавател, а тя на 17. И двамата са запалени по философията и двамата си имат зъб още от първия ден в това училище. Ц-ц-ц-ц… — зацъка Рейчъл и се обърна към Виктор. — Имаш нещо на вратовръзката — прецени тя със зоркия си поглед след, което веднага извърна очи към Ашли, която старателно наблюдаваше Ксев.
— Ха… ама тя се смее. — изкоментира момичето и застана в още по удобна позиция за наблюдение.
— И той… я чакай малко. Той я сваля.
Двете момичета започнаха да се заливат от смях. Явно вече си намериха какво да правят в скучните следобеди — да тормозят Ксев.
— После ще ми говори, че не можела да го гледа…
— Момичета… — намеси се Виктор като се покашля леко — не мислите ли, че малко прибързвате с заключенията. В смисъл може би просто е искал да се раздели с една от най-твърдоглавите си студентки с добри чувства?
— И така да е. Важното е да има с какво да я тормозим. Тя вечно има компромати срещу нас и винаги е била
— След десет минути… — разнесе се гласа на туко-що завърналата се Ксев, която също си гледаше часовника.
— … започва раздаването на дипломите. — довърши под носа си Виктор.
— Кхъ, кхъ… — изкашля се Рейчъл и погледна дяволито Ксев. — Ще си поговорим след като гушнем оная хартия за дето учихме толкова време. — каза Рейчъл и тръгна след Виктор и Ашли, които вече си проправяха път през тълпата.
— Е Ксев аз със теб ли да идвам? — попита Рейчъл.
— Нямаш ли намерение да се прибираш у вас? — попита учуден Виктор(блах гади ми се… тоя Флиро сме го описали с характера на онова нещо)
— Нямам такива намерения, вече ме видяха… не ми се кисне при онова малко нещо сестра ми-измърмори Рейчъл.
— Стига де Лирио не е толкова лоша… нищо, че е на 7-оправда я Ксев.
— Да бе как пък не… та с теб ли идвам? — повтори въпросът си момичето.
— да идваш с мен-уточни другата. — Впрочем ти таз твоя рокля да не я носиш със себе си? — досети се момичето.
— Виждаш ли колко си ми умничко-похвали я Рейчъл-Разбира се, ела ад ти я покажа-момичетата изтърчаха зад колисите, а момчетата смао се спогледаха и свиха рамене след което ги последваха.
— впрочем какво става с теб и професора-подметна рейчъл, докато вадеше една черна рокля с гол гръб и сребрист дракон отпред от найлона.
— А нищо пожела ми успех в живота-отвърна Ксев и се изчерви.
— Само това? — момичето повдигна вежди и се усмихна дяволито.
— Разбира се-разпали се Ксев-какво друго очакваш?
— ааа… не… нищо-отвърна невинно Блейкли.
Дъждът се усили още повече и запада на големи капки, които яростно се удряха в прозорците на имението „Сийбърг“, намиращо се на едно от най-елитните места в Лондон, между другото. То и самата къща си беше елитна. Класически стил, леко консервативна, но все пак красива. Определено бе строена от хора с изискан вкус, познаващи елегантното. Бе на два етажа, свързани от вито стълбище, постелено с червен килим. От дясната му страна бяха поставени прекрасни лапми, с завъртяна украса по тях, ала те не бяха от голямо значение в момента. Важното беше, че малко по-нагоре, тръгвайки по витата стълба, се стигаше до просторната стая на Ксев, където сега бе тя с Рейчъл.