Читать «Кървав сън» онлайн - страница 11

Ксев както винаги си мислеше, че нещо не е наред. Оглеждаше крайчетата на роклята си, прическата си, зъбите си всичко! Едва когато Ашли я огледа от глава до пети и каза, че по нея няма дори и прашинка момичето продължи спокойно напред. Купонът щеше да се състой в един доста луксозен ресторант в центъра на Лондон. Там попринцип ходеха само хората от ’хай-лайфа’, ала тази вечер бе достъпен за всички онези, които завършиха престижното училище ’Оксфорд’.

— Ще бъде грациозно парти! — възкликна едно момиче, което мина покрай ’Трите граций’.

Ксев, Ашли и Рейчъл икачиха мраморните стълби, внимателно постлани с изкусно изтъкан червен килим и влязоха в огромна зала (която трябваше да е голям ресторант), но дъбовите маси за по 4ма и столовете с кожена тапицерия бяха изчезнали, а на тяхно място имаше няколко огромни маси върху, които имаше множество храна. Келнери облечени в червени униформи носеха питиета из цялата зала, а по средата бе дансинга, направен от бял мрамор и лъснат до блясък, който можеше да заслепи нечий очи. От тавана висяха кристални полилей, а от терасата (вътрешна) бе окичена с множество червени рози. Хората вътре бяха ученици от ’Оксфорт’ както и почти всички професори.

— Уау! — каза Рейчъл като обикаляше с поглед за стотен път залата.

— Да, определено е ’Уау’! — потвърди Ашли и трите момичета се засмяха.

’Грацийте’ бавно заслизаха по стълбите, а Ксев отново я подхвана ужасната суета и започна да се заглежда отново по крайщата на дългата си рокля. Всички ги зяпаха! Поне така си мислеше Ксев. Където и да извърнеше поглед все някои я зяпаше. Какво толкова! Просто рокля! По пътя към ’разгара’ покрай момичетата минаха поне 10тина момчета, които им предлагаха танц или питие, ала ’грацийте’ любезно отказваха.

— Да пийнем по нещо, а? — предложи Ашли и придърпа един келнер.

— Едно мартини…  — поръча си Ксев.

— Ох само да ме види учителката по конституционно право…  — въздъхна Ашли поръчвайки си питие.

Времето си беше все така ужасно, ала все пак в залата бе доста приятно. Стъкления таван отразяваше пресветкането на светкавиците, ала музиката заглушаваше шума от гръмотевиците.

— Точно на завършванеот да се изсипе този дъжд! — тросна Ксев ядосана и погледна към тавана — На вън има прекрасна градина… ох ако не беше този проклет дъжд.

— Спокойно скоро ще сме на слънце. Египет… ех… всъщност ти почти нищо не ни каза за това пътуване? — сети се Рейчъл, а Ашли веднага наостри уши и съсредоточи вниманието си върху разговора.

— Мисля, че не точно сега е най-подходящия момент — каза Ксев, като се загледа в професора (младичък е ей ) по философия, който с весела усмивка идваше към момичетата.