Читать «Кървав сън» онлайн - страница 8

Александър Кирилов

— Не ми напомняй, ще съм след зубъра Макнейли, представяте ли си?

— Хехе, отивате си-Уайлд извъртя многозначително очи към тавана и големите полюлей. Рейчъл тъкмо понечи да извади отново „Война И Мир“, когато професорът по Психология и даде знак да се нареди в редичката на тези, които щяха да говорят тази вечер.

— Ашли, ти по-добре отивай зад сцената. Нали тази вечер ще танцувате с останалите танцьори от училище… — подсети я Ксев.

— О, да… Добре, ще се видиме после и да ми стискате палци, еййй…

След тези думи тя се изгуби от погледа на приятелите си и групичката отново остана с два члена по малко… Те се настаниха на столчетата, поставени специялно за случая и зачакаха, с особена липса интерес, да започне празникът.

Виктор прекъсна тишината и подшушна на Ксев:

— На бас, че Рейчъл ще зацепи насред рецитала си или както там му викате.

— Не, според мене Ашли ще се препъне докато танцъва. — добави Ксев.

— Или ще ни убият.

— Най-вероятно последното. Междрудругото имаш поздрави от Заро. Ето картичката.

— Дай да видя. Значи Скъпи Идиоте желая ти повече шибани успехи в спортовете и повече да купонясвате и да не те бият толкоз често момичетата. От Изрода. Е тва момче внаги е било поетично. Тряя му дадът некъв медал.

— Да. Може да го харесвам но ако можеше да му дадем IQ на поетика неговото ще бъде под нула.

— Кви ги дрънкаш той е…  — Виктор бе прекъснат от започването на речта на Рейчъл.

След около 20 дълги минути тя свърши без да направи грешка.

— Имам чувството че някой ме е убил. — каза Виктор.

— Не просто те закла нищо особено. Отсега нататък не я оставяме да прави сама речите си нали?

— Сто процента као искаме да има някой жив след като ги каже.

Останаха още 15 минути до танциорките и към 10 преди Рейчъл да се върне.

След 25 минути Рейчъл се върнаи завари Виктор с изплезен език и Ксев която четеше списание.

— Ама вие не ги ли гледате. — попита ги тя.

— Аз не виждал съм ги когато тренираха но явно Виктор се кефи както виждаш. Последните 20 минути стой така. Халосах го с книга, но нямаше ефект.

— Аз знам как да го оправя. Само го удряш по врата ей така. — след коеот Рейчъл демонстрира и Виктор вече оправил се горе-долу каза:

— Хъх нищо не съм правил просто зяпах. Не тряяше ме удряш.

— Тихо да не извадя „Война и Мир“. Сега колко още тряя чакаме докато Ашли най — после свърши с този цирк.

— В момента в който те ударя по главата. — каза Ашли която се бе промъкнала след като бяха свършили преди броени минути.

— Оооо здрасти мила. Добро шоу беше глътка чист въздух. — опита да се измъкне Рейчъл.

— Ако питаш мене беше съпер яко. — каза Виктор.

— Да тебе те видях гледаше като полудял. Имах чувството че са те халосали твърде силно.

— Е сега да не се обиждаме. Всички знаем, че ако го халосаме може да стане още по тъп отколкото е и сега.

— Да а това значи да стане безмозъчно зомби. — изказа се Ксев.

— Ксев искаш ли да те харесва Мартин защото мога да го накарам да е намрази. Все пак съм му най — добрия приятел.

И в този момент дойде професора по философия и подшушна нещо на ухото на Ксев. Момичето свали синята си шапчица и се усмихна на приятелите си.