Читать «Кървав сън» онлайн - страница 7

— Мартин… … … … … … … — от очите на Рейчъл, сякаш изкачаха искри, отиващи и на жълтата и пелерина, между другото.

— Здравейте, здравейте! — завика въпросната Ксев. Изпод синята шапка се подаваше закачливо къдрава коса.

— Закъсня — „поздрави“ я Рейчъл. Настоението и в момента бе в унисон с това на времето.

— Ама то Ашли още я няма-оправда се къдрокоската и като срещна погледа на Виктор се ухили широко.

— Ама вие… … … … … …

Рейчъл отново бе прекъсната, ала този път, за разнообразие, от влетяващата нова персона в залата. Блейкли подготви „Война И Мир“ за действие-беше Ашли. Жълтата и пелерина се бе превърнала в тъмно жълта-подгизнала от дъжда. Косата и също беше мокра, но не бе толкова зле. Поне шапчицата и си оставаше все така кълната. Тя се запъти към групата нейни състуденти.

— Закъсняваш-отново пищен „поздрав“ от страна на Рейчъл.

— О, и аз тебе те обичам-отвърна Ашли.

— Спокич, и мене ме удостои със същото-намеси се Ксев, смеейки се. Беше и забавна самата гледка и още повече това, което предстоеше-лек скандал.

— Наистина си супер несериозна. Закъсняваш за часовете, хубаво, преживява се.

— Всички го правят-последва рязък отговор от страна на русокосата девойка-Ашли.

— Закъсняваш за срещи, за купони дори… Но за завършването… … … … … …

— Би ли престанала?

— Уха, женски бой-Виктор доволно потри ръце. Уайлд и Блейкли на свой ред си размениха два бързи погледа и без много да му мислят се нахвърлиха върху горкото момче. Все пак „Война И Мир“ влезе в употреба…

— МОМИЧЕТА, МОМИЧЕТА И… пребит Виктор, може ли за момент?! — повиши децибелите Ксев. Последваха няколко укорителни погледа от учителите наблизо. — Еми, хубаво, значи аз ще си замина самичка с Мартин за Египет да си изследвам пирамидките и да си преживявам нови приключения.

Това определено свърши работа. Ашли спря да гъделичка Виктор, а пък Рейчъл изпусна дебелата книга, която след броени минути се очакваше да се стовари върху главата на момчето.

— Какво искаш да кажеш??? — зашепна русокоската от вълнение.

— Амииииииииииииииииииииии… — провлачи Ксев и остана доволна от последвалия ефект. Всички станаха още по-любопитни.

— Хайде, кажи де… И ако е с Египет-смей да не ме вземеш с тебе!!! — продължи да си настоява Ашли.

— Добре, добре… Бъдете спокойни-баща ми е заел пет билета, но като гледам как мъчите Виктор, май единият ще е в излишък.

— Чакай малко… Баща ти? — озадачи се Рейчъл-Онзи човек, който те пускаше до втори курс само до 11 вечерта и същият онзи човек, който си мислише, че не си се целувала с момче до 10 клас??? Той ти е взел билети за най-страхотното място за приключения на света… Е, или поне едно от най-страхотните, де…

— Е, не точно той… Майка ми го убеди, понеже нали завършвам с отлични оценки, но няма значение сега как съм постигнала това-важното е, че съм. Мдам.

— СТРАХОТНО! — Ашли бе на върха на щастието. — Кога заминаваме? Кога? Когаааааа?

— Имам брошури в чантата си, но ще ви ги покажа после, защото „церемонията“ за завършването почва, а нали Рейчъл си има някакъв рецитал да казва…